София Крачанова

редактор, блогър

Бях ужасен тийнейджър, предполагам като всички други. Това беше върхът на проклетията и "бунтарството" ми.

Естествено, преминах през всички съвсем обикновено фази на тези години. Когато бях на 15-16 смело встъпих в света на готик и индъстриъл музиката, като това премина в слушане на doom metal и всякакви други бруталии.. Които все още харесвам, но не бих слушала постоянно :)))

Ходех облечена само и единствено в черно, с черни мрежести ръкавици, нашийник и кубинки. Косата ми беше до кръста и се заричах, че няма да я отрежа никога!

Любимото ми занимание беше да слушам музика, да вися по парковете и градинките вместо да ходя на училище и... да пиша безкрайни количества постове във форум HIMMANIA. И тук е моментът, в който много трябва да се смеете, защото все още съм един от потребителите с най-много постове там. Само дето ника ми е подобаващото Crimson Moon :))))

Най-омразното ми занимание беше да ходя на училище, естествено.

Заричах се, че никога няма да отрежа косата си, че никога няма да имам чанта клъч или въобще малка дамска чанта. Заричах се, че няма да нося обувки на ток и няма да облека дреха в цвят различен от черно.

Разликата между мен тогава и мен сега е голяма и малка едновременно. Все още съм същия бунтар по душа, но визуално съм съвсем различна. Мисля, че съм много по-уравновесена и щастлива със себе си. И определено по-приятна компания.








Георги Рибарски

music junkie
Какъв тийнейджър съм бил зависи от това къде бях... В средата на 90те се преместих в София, от Козлодуй, но това повлия само и единствено на оценките ми тогава. Така се получи, че влияние винаги съм имал повече от средите в малкия град от колкото в големия... Не бях много социален, но пък явно черната дълга коса, веригите и кубинките (докато ги имаше), влияехна на много хора в София пък сякаш имам много истории и какво да покажа... реално обаче бях доста затворен… май.

Какво правя, как се обличам, от какво се интересувам винаги е било свързано с музика... Чисто от към любителска гледна точка... Така и не се научих да свиря, а с пеенето се разделих в момента в който биологията реши, че гласа на момчетата мутира. Не мога да кажа че съм бил част от нещо sub, най-вече заради малкия град и годините, в които чалга/поп-фолк все още не бяха думи от речника...

Все още си спомням времето в което в БГ навлизаше "кабелната телевизия”, което значеше няколко неща - mTV, MCM, MM. С това съм израснал. Знаех всичко, което се въртеше по всяко време на денонощието. Затова и винаги съм смятал, че слушам популярна музика :) Това, че много хора не знаят какво в момента има в top 20 в UK или в Щатите (в различните стилове) просто значи, че на мен това ми е по-голямо хоби от колкото на други. Това е и проблем с клубове и излизанки ... Много съм picky :) Не мога да не обръщам внимание на това, което влиза в главата ми. За дрехите? Хех… Риторично

Любимите ми занимания тогава бяха да ям, да лежа и да си свалям албуми... Шанс... Инвестирам в музика, но доста от нещата ги нямаше нито в ОЧЗ едно време, нито бюджета ми стигаше да съм легален с всичко, което искам. Пък :)

Най-омразното ми занимание беше да ям, да лежа и да НЕ свалям музика :)

Не съм се заричал за нищо тогава. Never say never! Въпреки че съм убеден за няколко неща - има периоди, в които винаги може да те удари друга тухла в главата.

Надявам се разликата между мен тогава и мен сега да не е голяма ... С няколко малки неща съм адски доволен от това, което ми се случва в живота и това определно се дължи и на "онези" години... Много тухли са ми паднали на главата от тогава, ама тя пък моята се оказва твърда и не влияят много :)))

А за снимки - not a chance :)))



Аделина Каспарянова

блогър
Слава Богу, нямах нито пъпки, нито пък бях в тежка депресия. По мое време имаше период, в който около мен всичко се делеше на скейтъри и йотери. От това към кои спадаш зависеше и в коя детска дискотека ще ходиш. Аз нямах предпочитания към едните или другите, по-скоро си бях избрала по-яката дискотека, Ескалибур. Сега там има книжарница, а преди това беше Спартакус.

Любимото ми занимание в тези години определено беше да слушам музика. Постоянно откривах нови групи, търсех албумите им (тогава това беше много трудно) и ги слушах до писване. Никога не съм била фен само на един стил, затова и не съм изглеждала по специфичен начин. Най-много мразих да... не помня, наистина... може би да стигна до градинката, в която се събирахме с приятелите ми по тъмно и да трябва да се взирам в пейките, докато разбера, на коя са те. Това винаги ми е било много тъпо, защото знаех колко смешно изглежда отстрани.

По това време бях сигурна, че никога няма да нося дамска чанта. Честно казано, освен това за чантата имам чувството, че нищо не се е променило. Продължила съм напред, не стоя всяка вечер в градинките, не слушам музика на уокмен, не ходя с нечий чужд бомбър и не се крия, за да пуша цигари, но сякаш не съм се променила много. Мисля, че винаги съм се променяла заедно с тенденциите и вярвам, че съм изглеждала така, както е ОК за годините ми. Това се е случвало толкова спокойно и постепенно, че не мога да ви втрещя със снимка :))




Любомир Петков

музикант
Бях смотан тийнейджър! Общо взето интровертен, меланхолик със склонност към драматизиране. Прекарвах доста време с приятелите на родителите ми, както и на баба ми. Артистични, щастливо луди хора. Мисля, че чак в гимназията започнах да се отварям за социални дейности, свързани с хора на моята възраст. В повечето случаи това бяха висене на по бира и “интелектуални разговори" след училище в едно изключително долнопробно на външен вид кафене. Беше ни като втори дом. В интерес на истината там се запознах с изключително колоритни хора. Рядко можеш да видиш комбинацията от футболни ултраси, пънкари и поети на една маса. В онези години се научих да не съдя за хората по социалните белези.

Гръндж културата ми повлия най-много. Там намирах комбинацията между достатъчно тежест в изразяването, плюс известна доза поетичност на втори план и като добавим една външна "уж" неглижираност се получаваше нещо като "Многопластова Личност". Поне така съм си мислил...предполагам.

Музиката никога не е била една или друга за мен. Слушах почти всичко, до което се докопам (и днес е така). Никога... Ама НИ-КО-ГА няма да си позволя ограничения в това отношение!!! Аз съм от музикално семейство и в детските си години слушах това, което се пускаше или репетираше наоколо. Баба ми е оперна певица, вуйчо ми е пианист с уклон към джаза, баща ми, който не е музикант, пееше в хор и ходеха на турнета в Западна (тогава) Германия. Майка ми менажираше певци, банди, балети, магове и всякакви атракциони (това вкючва дори мъж, който разсича ябълки със самурайски меч върху стомаха на жена си, докато е със завързани очи )... О, и мъж-каучук. На по късен етап започна да работи с програмата на варненския Спартакус. Мислех, че съм виждал доста Атракции - не бях. И отново се научих да не съдя за хората по социалните белези... Само си представете как се обличат всички тези шарени хора денем . Дали са неразпознаваеми? С времето стават... Детайлите играят !
Дрехите започнаха да се превръщат в средство за изразяване на по късен етап при мен. Единственото, което обичах да нося в ранните тийн годините бяха тишърти на групи. Rage Against the Machine, Biohazard, The Exploited, Pearl Jam, Soundgarden, Nirvana, Red Hot Chili Peppers, Tool, Pantera и т.н…
Имах един любим на Bad Religion с един зачеркнат кръст отпред, който вбесяваше всички преподаватели, съседи и случайни минувачи. Сега като се замисля, точно той е бил първия ми по-активен социален бунт. Носих го толкова често, че се наложи да си купя втори, за да мога да си ги сменям.
Държа да подчертая, че нямах абсолютно никакъв проблем с религията. Нямам и до днес :))) По късно започнах да се обличам по експресивно. "Арт" някакъв, до колкото са ми стигали менталните възможности, де. Ярки цветове. Сребристи, синтетични материи и мно-о-ого плюш и кадифе, дори и през лятото (преставяте ли си). Също така много шапки. По едно време имах десетки. Като ми писна, започнаха плитките, после растите, после късите, червените, стърчащи навсякъде коси. Общо взето наиграх се! От днешна гледна точка за мен външния вид все още е изявление, под една или друга форма. Просто вече не е необходимо да е гръмогласно. Добре е да създава персонаж и това ми е достатъчно.

Любимите ми занимания са същите като сега: музика, кино, книги, компютърни игри. В същия ред с тази разлика, че вече почти не играя. Замених игрите с музикален софтуер (други игри).

Най-омразното ми нещо беше да ме учат (обучават) на неща, които не ме интересуват точно сега. Смятам, че интереса в която и да е област идва със съзряването. Подходящият момент променя начина и скоростта, с която човек обработва информацията. Ако някой ми беше казал като тийнейджър, че ще се интересувам някой ден от “точни науки" за удоволствие, щях доста да се посмея.

Хоризонтите на познанието се разширяват с времето. Мисля, че съм го усещал интуитивно и не съм си позволявал да съм краен в преценката си... И все пак: когато си хлапе, позволяваш на социалната среда да ти влияе малко или много. Общо взето съгласието/сливането с околните те прави част от стадото. На по-късен етап решаваш, че точно стадният елемент е нещото, от което искаш съвсем съзнателно да избягаш. Мисля, че отговора е някъде по средата. Думата “категорично" започва да ми става все по-чужда с годините.

Разликата между мен тогава и мен сега е почти никаква. Надявам се, че все още умея да чувствам първично (по детски), но ми се иска да имам по-голям контрол, да навигирам събитията в живота си. Намирането на онзи лек баланс между ум и сърце е "Свещения Граал", който предава тежест и стойност на всеки един от нас. Това е епицентърът на "Аз-а" или както го наричаме всички “душа".





снимки : личен архив