На гости на Яна, Краси и Сава

Последните десет дни, очевидно са дните на Яна :)) Със Софи отидохме у тях, уж за малко, но останахме часове и положението беше следното : А може ли да снимаме и чантата ти, а може ли да снимаме и гардероба ти, а може ли да те питам нещо, а искаш ли, а може ли... И понеже може, може, през изминалата седмица имахте възможност да разберете разни любопитни факти за моята кума... а ако сте ги пропуснали, може да ги видите тук и тук. За днес оставихме "черешката на тортата", а именно прекрасният й апартамент. Добре дошли!

СПАЛНЯ

Аз имам ужасна слабост към красиви интериорни решения и макар да имам и хиляди идеи в главата си, понякога зациклям, тогава Яна е на бързо избиране. Тя винаги е имала способността да преобразява всички пространства, които имат нужда от това и сякаш винаги го е правила с адска лекота. При нея на първо място винаги е стоял уюта, а след него задължително тичат малките детайли, приказни и скрити в някой ъгъл или съчетани по неочакван начин.

Спалнята на Яна и Краси е топла, просторна и светла. Две от четирите й стени са прозорци, които надничат в центъра на София, а трета е гигантски гардероб.

"Никога повече няма да боядисвам сама, никога... следващият път ще извикам майстор..." казва тя. Какво друго направихте сами, питам : "Спалнята ми е най-трудната стая в цялата къща - искам да е уютна, но и да светла, и да не е претрупана, и да е секси, и да е удобна... всичко това я прави сложна за сътворяване. Отне ми много време да я направя точно такава - да ми харесва. Направихме си гардероба сами - едни много простички стелажи и панелни щори вместо врати - така изглежда все едно зад щорите има френски прозорци, не гардероб."

Макар и съвсем мъничка, куклата с оранжева коса е акцентът в стаята, така я виждам аз, видях още в първата секунда : "Тази кукла е едно от най-ценните ми неща. Тя ми е подарък от Краси и Сава за рождения ден. Бях я видяла преди... поне 2 години в едно магазинче. Изпаднах в умиление, някак си разпознах себе си в нея. Краси е запомнил и като ми я подари... се разплаках от емоция - един път защото си е спомнил и второ защото тези жестове имат много повече значение, от който и да е материален подарък".

Тук ли складираш носените дрехи :)) : "Пейката ми се искаше да е приятно място, на което можеш да си разглеждаш списание или да си четеш книга...но в повечето случаи е затрупана с дрехи :) все пак всяка спалня трябва да има нещо върху, което да хвърляш дрехи."

Етажерка над леглото е класическо решение. Когато си представям спалня винаги се триумя между постер, нещо текстилно или етажерка с разни нещица над леглото. Яна е взела решение, спряла се е на етажерката и смея да твърдя, че седи прекрасно. Разказа ни, че това е последното нещо, което направили с Краси. Целта била светлината от нощните им лампи да свети, така че да е подходяща за четене, а ако единият спи, лампата на другия да не му пречи. Звучи ми, като хармония.

Най-старите и най-носените, едните подредени, като произведение на изкуството, другите, винаги под ръка.

ХОЛ

Отидохме на гости на Яна, Краси и Сава с намерението да снимаме апартамента им, но малко след като прекрачихме прага им, трите се заровихме в дрехите и обувките на Яна. Така произведохме "Изповедта на гардероба". След много ахкане, снимки и разкази за ценните находки на приятелката ми, решихме да пием и кафе. Настанихме се в хола и тя започна да ни разказва за всички малки и големи детайли там.

Колекцията от картини и книжки "Малкия Принц" на Яна е известна сред всичките й приятели. От години знам за съществуването й и винаги ми е било интересно да я следя. Не знам защо, но чак сега я питам за историята : "Имам Малкия Принц във всякакви издания, на всякакви езици. Чета го много често и много често подарявам книжката на приятели. Картинките с Малкия Принц са шест и са събрани за шест години. В началото на 2009 година почина майка ми, рожденият ми ден беше месец след това. Не можеше да става и въпрос за празници...Тогава баща ми ми подари първата от цялата поредица - беше тази с Малкия Принц, неговата роза и звездата, която много силно свети над тях....от тогава всяка година ми подарява една картинка за всеки рожден ден."

Яна нарича постера от пено картон, огромна картичка. Направила я преди години за рождения ден на Краси... чудя се колко ли е бил голям подаръка към нея :))

За мен най-новото в дома им определено беше масата за хранене и фотьойла до колоната. Яна сподели, че не можела повече да гледа старата маса, отдавна искала такава и било крайно време да я поръча. Обърнала се към PUNKT, които завчас я направили. Фотьойлът се оказа собственост на Савата. Освен функцията си на място за сядане, разбрахме, че в него малкият крие играчките си, които след това Краси измъква, но не и преди да обърне мебелта с краката нагоре. Всичко с цел да има смях и истинска детска радост от уменията на татко.

"Много е важно каската за мотор и книжката "Пипи Дългото Чорапче" да стоят заедно в едно квадратче на етажерката. И двете силно изразяват свобода, а даже и мисля че приличам на Пипи, надявам се поне." споделя Яна. "Каската ми е подарък от Краси - бях бременна в 9-тия месец - интересна работа :)) А аз му подарих "Пипи Дългото Чорапче" с посланието да не забравя с кого си има работа... "

КУХНЯ

Кухнята е едно от нещата, които Яна и Краси взели заедно с апартамента си.

Знам, че не им по вкуса, но Яна ме увери, че червеното спасява положението: "Много се радвам на късмета си, че е червена. Това ми помага да я обичам, въпреки че не съвпада съвсем с моите разбирания. Аз бих я направила с дървен плот и никога нямаше да сложа тези плочки. Плочките много време ми пречеха да намеря най-подходящите малки симпатични предмети за нея, но най-накрая май се получи."

"По принцип имаме много гости, често и всякакви, готвя много и както в почти всяка къща всички винаги се събират в кухнята. Доста често се случва така, че не успявам да накарам гостите да седнат да вечерят на масата. Всички седим в кръг в кухнята, всеки помага с нещо и там си изкарваме цялата вечер.

Кухнята е специално място, в нея започва и свършва всеки ден, тя е най-употребяваното и най-обитаваното място в нашия дом."

"Хладилникът винаги предизвиква интерес, той е заринат с магнити от места, на които ние сме били или места, на които са били наши приятели. Винаги, когато някой тръгва на някъде му поръчвам да не се връща без магнит, особено ако е някоя далечна екзотична дестинация. Обичам хладилника да е шарен и весел и да има толкова история по него - така един шкаф за храна се превръща в много по-смислено нещо."

ДЕТСКА

Детската стая на Сава е шарена, весела, сякаш е извадена от някой блог за интериор и според мен е пример за нещо различно. Самата Яна разказва, че в никакъв случай не искали да е синя, само защото ще имат момченце... "Направихме стаята на Сава, след като той вече се беше родил, някак си не успяхме да се подготвим преди това. Много внимавахме да не стане прекалено инфантилна. Променяли сме я вече поне 4 пъти. Той расте и има нужда от различни неща, за да се чувствува удобно там. Всичко, което правим в нея е с идеята и желанието на него да му е добре и да се кефи. Възглавниците на пода му доставят особено удоволствие, а най-новото нещо в неговата стая е масата с влака, подарък му е за Коледа и вече почти не е актуална..."

А има ли нещо от вашето детство, питам аз : "Доста от количките, с които си играе са от детството но Краси, има много книжки от моето, калъфките на възглавниците в леглото му също са мои. Майка ми ги е шила... и са на точки. Самите възглавници, на които спи са всъщност моите възглавници. Била съм на 4... От истински пух са, баба ми ги е пълнила и ги правила малки и тънки специално за мен."

"Всъщност стаята на Сава беше нашата спалня, а спалнята беше на Краси студиото. Беше много яко, къщата имаше съвсем друга атмосфера, усещането беше много по-като апартамент на млади гаджета. Бях може би в 8-мия месец, когато започнахме да търсим друго, ново, отделно пространство за студиото на Краси, за да може да преместим спалнята и да направим стая на Сава. По някакво невероятно стечение на обстоятелствата се освободи малък прекрасен апартамент в нашия вход, два етажа по-надолу. Сава беше новороден, на 2 - 3 седмици, когато едновременно боядисвахме в сегашната спалня и долу, в новото студио... "

СТУДИО

Този цвят го срещнахме вече, това ли е любимият ти цвят, питам аз : "Червеното ми е любим цвят... от известно време насам. Според мен той е много противоречив и мисля, че за да го носиш или да го използваш в къщата си, трябва да се чувстваш добре със себе."

"Студиото се случи с много любов и мерак :) Много близък наш приятел ни помогна да го направим точно така, както си го представяхме. Най-важното за това пространство е, че то е на Краси мястото и тук той трябва да може да е себе си. Тук се твори и се създава музика, за което е важно да има готина атмосфера. Много е важно в студиото да има и неща свързани с мотори - другото аз на Краси :))"

Денят, в който бяхме на гости в дома на Яна, Краси и Сава беше студен и дъждовен. Прекарахме часове там и забравихме, забравихме, че навън е сиво и мокро. Надяваме се и на вас да и е било уютно, за нас беше истинско удоволствие.

снимки: София Крачанова

Стари Градски

Стари Градски - блог за градска мода, известни и неизвестни тренд сетъри, музика и интериор. В Стари Градски представяме интересните типажи от града с техния отличителен стил. Надникваме в домовете, дамските чанти и гардеробите на героите си. Пишем за музика. Не пропускаме класическите блогърски постове. Даваме възможност на читателите си да научат за нови и любопитни артикули на пазара. Целта ни е да информираме и вдъхновяваме.