На гости на: Нико от Милано

Живея тук от април месец тази година. Истината е, че нямаше къде да живея в продължение на шест месеца и приятелите ми ме приютяваха в те...



Живея тук от април месец тази година. Истината е, че нямаше къде да живея в продължение на шест месеца и приятелите ми ме приютяваха в техните домове. Общо взето, това е първото място, което намерих и реших, че е достатъчно добро, за да събера всичките си неща в него.





Любимата ми част от пространството е тази с пианото, защото звучи много добре точно на това място. Всички картини по стените са мои. Всъщност, започнах да рисувам отново, защото стените на дома ми бяха прекалено бели. Това много ме плаши и реших, че цветните петна биха седели добре.





Музикалните инструменти умишлено седят извадени, чувствам се много добре заобиколен от тях, по този начин мога да хвана всеки един, когато ми потрябва. Всъщност, голяма част от инструментите не са мои, а на приятели. Повечето заминаха за Австралия и нямаше как да ги носят… и ги оставиха аз да свиря на тях.







Мястото за рисуване беше предвидено за хол, но след като започнах да рисувам в апартамента, реших, че по-добре да рисувам там, защото е близо до прозорците. Общо взето инцидентно го реших. Прекарвам доста време на това място, ако съм в подходящото настроение. В момента съм в настроение за свирене.

Килимът… идеята ми за този килим е да стане максимално оцапан с боя. Да се създаде сам и после да го закача на стената. Реших да закача четките си за рисуване по стената, защото не ми останаха картини за закачане. А и така е по-лесно да ги използвам. Грамофонната плоча на стената е на Айзак Хейс, но за жалост се повреди и реших да я закача там в негова чест.



Шкафовете са пълни с музикални инструменти и разни малки машинки. В малките кутийки държа дребни идиотщини, които нямаше как да прибера на други места, тъй че там се намират много и все интересни и безсмислени неща. Например, колекцията ми от фалшиви Zippo запалки, които сестра ми купува когато пътува из Европа.

Над единия от шкафовете за закачени няколко картини и една маска. Картините от ляво са посветени на музика и всяка от тях е свързана с конкретен музикант и албум. Картините и маската от дясната страна са моята тъмна страна. Те ми помагат да се срещам с кошмарите си и да ги преодолявам.





Ако вдигаш шум… да кажем, като от строеж.. съседите ми нямаше да имат нищо против. Но понеже правя и свиря музика, те са постоянно ядосани. Свиря на пианото всеки ден, много обичам, но най-любимо ми е да свиря на сцена, защото там е истината… вкъщи само се подготвяш.

Слушам плочи и имам голяма колекция. Дори и в момента слушам! Звукът е по-топъл и ми харесва аналоговия начин на живот. Любима ми е “A love supreme” на Джон Колтрейн. По принцип не вярвам в Бог, но когато слушам тази плоча усещам някаква светлина в мен.



Кръглата масичка намерих на улицата, но я изрисувах сам съвсем нарочно. Наричам този процес Funkysation. Мисля да го направя с всичките си мебели! Обикновено на това място с масичката и стола планирам какво да свиря когато ми предстои концерт. На масата обикновено има пепелник, очила, шишета и моливи, а партитурите слагам на пода около мен, за да ги виждам добре, и така решавам.





Маските над леглото ми не са случайно там. Не се плаша от тях, реших да ги сложа над главата си, за да ме пазят. Чувствам се сигурен покрай тях.

На шкафчето до леглото ми обикновено има пепелник, синьо шише с вода (защото водата изглежда по-добре когато светлината е синя), някоя и друга книга…

0 comments