Лилия
2:54Представи се на читателите на Стари Градски. Казвам се Лилия и съм човек, който винаги поздравява, усмихва се и е отворен към другите. По пр...
2:54
Представи се на читателите на Стари Градски.
Казвам се Лилия и съм човек, който винаги поздравява, усмихва се и е отворен към другите. По професия съм юрист. Обичам дизайна, изкуството и архитектурата и се старая те да имат повече място в живота ми. Мисля, че това, което най-много ме характеризира е любопитството ми, липсата на предразсъдъци и вярата, че мога да се справя с всяко предизвикателство.
Ти дойде с жестоко превозно средство на срещата ни. Това ли е любимият ти начин за предвижване?
Може да се каже, че напоследък е така, това е най-любимата ми придобивка в последно време, тя е подарък от много специален за мен човек. С нея се чувствам свободна и поддържам детското в себе си, което е водещо в цялостното ми отношение към живота. Предполагам, че това е видно и от стила ми. Тротинетката ми е страхотна, дори лично я тунинговах. С нея преживяването е като да караш сноуборд в града, много е забавно, трябва да я пробваш някой ден!
Въпреки любимата тротинетка, всъщност ти си сериозен човек, със сериозна работа. Как съчетаваш професията си и желанието да си облечена впечатляващо, забележително?
Да, колкото и да е странно, аз наистина съм един сериозен човек, дори предвид това колко много се смея и шегувам, съм учудващо сериозна що се отнася до работата ми, която винаги е била отговорна. Това, обаче никога не е рефлектирало върху визията ми. В нея не се опитвам да съм нито сериозна, нито впечатляваща, нито каквато и да била. Винаги съм била просто себе си. Да привличам вниманието на околните не е мой лайт мотив, но не ме и притеснява. В работната среда следвам установените норми за етикет и се опитвам да съм елегантна, но по моя си – “Лили” начин. Всъщност никога не съм се замисляла над това как съм облечена, а как се чувствам в дадената дреха – трябва да съм щастлива и самоуверена в нея, и да изглеждам точно такава. Нямам друг критерий. Не подготвям дрехите си за работа от предходния ден и не се старая да изглеждам по някакъв определен начин, всичко е въпрос на настроение. Обличането е действие, което извършвам интуитивно, харесвам нещо и толкова. Всъщност, никога не съм се интересувала от това, което е “тренди” или модно в някакъв момент, ръководя се от това, което ме забавлява и кара да се чувствам красива и уверена. Естествено, старая се да не създавам превратни представи за себе си, а да отразявам професионализъм, елегантност и стил.
Случвало ли ти се е да те гледат странно, заради стила ти?
О, разбира се, хората в България не са особено толерантни и не възприемат основното правило в общуването, което още от времето на френското просвещение гласи, че право на един човек свършва там където започва правото на другия. Определянето на собствен стил е въпрос на лично себеусещане и право на избор на всеки един и би било редно никой да не съди, или както го наричаш ти, да гледа странно другия, поради външния му вид. И все пак, когато съм привличала вниманието съм била по-често обект на интерес от колкото на упрек. Напоследък с тротинетката привличам доста погледи, но не се замислям какво мислят хората за мен, не страдам от предразсъдъци, а и малко ме вълнува.
Какво търсиш, когато избираш дрехи?
Всичко – оригиналност, забава, но може би най-много качество и стил на конкретната дреха. Контактът ми с дрехата, освен визуален е и сензитивен, харесвам дрехи с които контактувам при допир. Обичам дрехи, които говорят сами за себе си и имат характер, но могат да общуват лесно и с други дрехи. Всъщност харесвам дрехи, които да приличат на мен.
На какво залагаш във външния си вид?
На това да изглеждам такава каквато съм – свободна и усмихната, но и отговорна. Не пренебрегвам и удобството, никога не бих се мъчила, в името на това да изглеждам добре. Напротив, купувам дрехи, които са подчинени на динамиката на моето ежедневие, на моето удобство и сигурност, но никога и не купувам дрехи, които са преди всичко удобни. Баба ми казваше, че една жена не трябва да търси удобство във външния си вид, а винаги да изглежда така, че ако зад ъгъла срещне любовта на живота си да бъде безупречна и красива. Отделно от това, не вярвам в модния фанатизъм и го смятам за пълна глупост. Много пъти измислям комбинации с които предусещам тенденциите 1-2 години напред, което характеризира външния ми вид с някаква доза оригиналност.
Смяташ ли, че работното облекло трябва да е различно от това, което хората носят всеки ден?
Това е интересен въпрос. Мисля, че е свързано със самия човек, както и с конкретната професия. Корпоративната - бизнес средата в която работя в момента, задава определени стандарти на облекло и етикет, но това да си поставен в рамка и същевременно извън нея е въпрос на умение и зависи от теб самия. Не е проблем да съчетаваш ежедневното с бизнес облеклото. На работа залагам на смесица между ежедневно и ултра официално, което за сега работи. Често съчетавам несъчетаеми неща и много пъти не е проблем след работа да сменя токчетата с кецове променяйки стриктната работна визия в ежедневна без никакво усилие.
А ти какво би избрала и какво би избегнала, когато избираш дрехите си за работа?
Аз нося поли с жилетки и ризи, които комбинирам с брошки, връзки, фльонги, папионки или други аксесоари, които придават повече елегантност на един оригинален спортно - елегантен стил. Често нося и рокли, както и сака, макар те да ме карат да се чувствам прекалено сериозна. Това, което никога не нося на работа е сексапил, стилът ми не е свързан с отворени деколтета, тесни дрехи или много къси поли, по мое мнение сексапилът не бива да бъде избор за работното място, където човек трябва да се представя с качествата си, а не с външния си вид.
А през свободното време имаш ли спирачки?
Не зная, май че само спирачката на тротинетката! И все пак, може би имам, всяка забава трябва да има мярка иначе може да бъде опасна. Старая се да съм мулти-функционална, така че ако изляза в събота сутрин да закусвам с майка ми, да мога без да се прибирам, спокойно да отида на вечеря в хубав ресторант или на бар вечерта. Аз съм поливалентна личност и подходът ми към облеклото е именно такъв, като през свободното си време си давам повече свобода.
Какво търсиш, когато избираш дрехи?
Всичко – оригиналност, забава, но може би най-много качество и стил на конкретната дреха. Контактът ми с дрехата, освен визуален е и сензитивен, харесвам дрехи с които контактувам при допир. Обичам дрехи, които говорят сами за себе си и имат характер, но могат да общуват лесно и с други дрехи. Всъщност харесвам дрехи, които да приличат на мен.
На какво залагаш във външния си вид?
На това да изглеждам такава каквато съм – свободна и усмихната, но и отговорна. Не пренебрегвам и удобството, никога не бих се мъчила, в името на това да изглеждам добре. Напротив, купувам дрехи, които са подчинени на динамиката на моето ежедневие, на моето удобство и сигурност, но никога и не купувам дрехи, които са преди всичко удобни. Баба ми казваше, че една жена не трябва да търси удобство във външния си вид, а винаги да изглежда така, че ако зад ъгъла срещне любовта на живота си да бъде безупречна и красива. Отделно от това, не вярвам в модния фанатизъм и го смятам за пълна глупост. Много пъти измислям комбинации с които предусещам тенденциите 1-2 години напред, което характеризира външния ми вид с някаква доза оригиналност.
Смяташ ли, че работното облекло трябва да е различно от това, което хората носят всеки ден?
Това е интересен въпрос. Мисля, че е свързано със самия човек, както и с конкретната професия. Корпоративната - бизнес средата в която работя в момента, задава определени стандарти на облекло и етикет, но това да си поставен в рамка и същевременно извън нея е въпрос на умение и зависи от теб самия. Не е проблем да съчетаваш ежедневното с бизнес облеклото. На работа залагам на смесица между ежедневно и ултра официално, което за сега работи. Често съчетавам несъчетаеми неща и много пъти не е проблем след работа да сменя токчетата с кецове променяйки стриктната работна визия в ежедневна без никакво усилие.
А ти какво би избрала и какво би избегнала, когато избираш дрехите си за работа?
Аз нося поли с жилетки и ризи, които комбинирам с брошки, връзки, фльонги, папионки или други аксесоари, които придават повече елегантност на един оригинален спортно - елегантен стил. Често нося и рокли, както и сака, макар те да ме карат да се чувствам прекалено сериозна. Това, което никога не нося на работа е сексапил, стилът ми не е свързан с отворени деколтета, тесни дрехи или много къси поли, по мое мнение сексапилът не бива да бъде избор за работното място, където човек трябва да се представя с качествата си, а не с външния си вид.
А през свободното време имаш ли спирачки?
Не зная, май че само спирачката на тротинетката! И все пак, може би имам, всяка забава трябва да има мярка иначе може да бъде опасна. Старая се да съм мулти-функционална, така че ако изляза в събота сутрин да закусвам с майка ми, да мога без да се прибирам, спокойно да отида на вечеря в хубав ресторант или на бар вечерта. Аз съм поливалентна личност и подходът ми към облеклото е именно такъв, като през свободното си време си давам повече свобода.
Има ли тип дреха, който не би облякла никога и защо?
Оооо, благодаря за този въпрос! Винаги съм искала да дам гласност на мнението си, че в гардероба на една себеуважаваща се жена не може да попадат две абсолютно забранени неща, първо анцуг – от каквито и да било марки, модели, цветове и материи, и второ - шалвари! Последните са нещо, което не мога да възприема под никаква форма, те измиват силуета и много пъти хубави жени изглеждат потресаващо с тази “дреха”. Никога не бихте могли да ме видите облечена в нито една от двете дрехи!
А как ходиш облечена вкъщи?
Както ходя и на улицата. Нямам пантофи, нито халат или дрехи, които да са предопределени за носене у дома. Семейството ми няма навика да се преоблича вкъщи, пък и честно казано, не виждам защо. Смятам, че човек трябва винаги да изглежда добре, включително и когато отваря вратата на дома си. Когато каня гости, често съм дори официално облечена в знак на уважение към тях. В тази връзка, не понасям да съм нечий гост и да ме посрещат по анцуг, пантофи или някакво "домашно екипче". Въпрос на лично естетическо усещане.
От кога обръщаш повече внимание на дрехите, имаш ли съмишленици около теб? Кой е най-запаленият?
Мисля, че връзката ми с модата и дрехите е още от дете. Винаги съм имала отношение към нея, дори шиех дрехи като малка. Едва стигайки педала, правех дрехи на куклите на крачната машината на баба ми. Режех разни одежди и създавах всевъзможни мини модели. Отделно от това се бях превърнала в специалист по късите панталони, които си шиех сама при появата на всяко достатъчно голямо парче плат. Обичам дрехите и още повече обувките и чантите. Сигурно има болестно състояние, което да описва това, което изпитвам към тях. Харесва ми да ги купувам, гледам, премислям, обсъждам та дори и да ги сънувам. Мой основен съмишленик в това е майка ми, която също като мен обича модата, има безупречен стил и е една красива жена, от която съм научила много и винаги ми дава страхотни съвети.
Приятелят ти суетен ли е? Разбира ли важността на всеки детайл в облеклото ти?
Оооо, благодаря за този въпрос! Винаги съм искала да дам гласност на мнението си, че в гардероба на една себеуважаваща се жена не може да попадат две абсолютно забранени неща, първо анцуг – от каквито и да било марки, модели, цветове и материи, и второ - шалвари! Последните са нещо, което не мога да възприема под никаква форма, те измиват силуета и много пъти хубави жени изглеждат потресаващо с тази “дреха”. Никога не бихте могли да ме видите облечена в нито една от двете дрехи!
А как ходиш облечена вкъщи?
Както ходя и на улицата. Нямам пантофи, нито халат или дрехи, които да са предопределени за носене у дома. Семейството ми няма навика да се преоблича вкъщи, пък и честно казано, не виждам защо. Смятам, че човек трябва винаги да изглежда добре, включително и когато отваря вратата на дома си. Когато каня гости, често съм дори официално облечена в знак на уважение към тях. В тази връзка, не понасям да съм нечий гост и да ме посрещат по анцуг, пантофи или някакво "домашно екипче". Въпрос на лично естетическо усещане.
От кога обръщаш повече внимание на дрехите, имаш ли съмишленици около теб? Кой е най-запаленият?
Мисля, че връзката ми с модата и дрехите е още от дете. Винаги съм имала отношение към нея, дори шиех дрехи като малка. Едва стигайки педала, правех дрехи на куклите на крачната машината на баба ми. Режех разни одежди и създавах всевъзможни мини модели. Отделно от това се бях превърнала в специалист по късите панталони, които си шиех сама при появата на всяко достатъчно голямо парче плат. Обичам дрехите и още повече обувките и чантите. Сигурно има болестно състояние, което да описва това, което изпитвам към тях. Харесва ми да ги купувам, гледам, премислям, обсъждам та дори и да ги сънувам. Мой основен съмишленик в това е майка ми, която също като мен обича модата, има безупречен стил и е една красива жена, от която съм научила много и винаги ми дава страхотни съвети.
Приятелят ти суетен ли е? Разбира ли важността на всеки детайл в облеклото ти?
Мисля, че преди да се срещнем не беше много придирчив, но винаги е имал добър вкус и собствен стил, които аз доразвих. Той обича спортно елегантните дрехи с дух на рок и пънк. Разбира детайлите и дори често влияе на избора ми. Рокът в шик вариант го характеризира напълно като стил на обличане.
Коя е най-ценната ти дреха?
Това е много сложен въпрос, от гледна точка на стойност имам дрехи, които са скъпи, но които не съм носила много често, някой дори и никога. От гледна точка на сантимент, мисля, че нямям дреха която да считам за най ценна, обичам всичките си дрехи, разбира се някои нося повече от други. Дрехите ми са нещо като пътна карта на живота ми, те са нещо като спомени, които ми напомнят за пътешествия, ваканции и разни луди истории свързани с тяхното купуване. Трудно се разделям с тях, те са част от мен.
Кое прави една жена забележителна?
С риск да те разочаровам, мисля, че за съжаление не е дреха, обувки или чанта, а излъчването, вярата в собствените й сили и собствената и стойност. Жена, която сутрин се облича в увереност, любопитство и реално самочувствие, може да бъде само едно: забележителна!
Не успя да ме разочароваш :)) С какво си облечена?
На първия сет съм облечена с дрехи, които отговарят на стила ми в свободното ми време - къси дънкови панталони, едно много любимо сако на RED Valentino, спортна карирана риза на Ralph Lauren, черна кадифена връзка и маратонки Nike Liberty, които са специална колекция, направена за един от най-престижните магазини в Лондон и клъч Louis Vuitton. На втория сет, съм облечена така както често можете да ме видите и на работа и по улиците, може би с изключение на аксесоарите, които съм добавила за една по-парти визия. Полата от Tibi е характерна за стила ми, бяла риза за смокинг D&G, дънково яке от Cheap Monday, обувки на ток от Miu Miu, гривни Bimba & Lola и Aristocrazy, кристален пръстен на Brooke Perish, черна кадифена връзка и клъч Louis Vuitton.
Коя е най-ценната ти дреха?
Това е много сложен въпрос, от гледна точка на стойност имам дрехи, които са скъпи, но които не съм носила много често, някой дори и никога. От гледна точка на сантимент, мисля, че нямям дреха която да считам за най ценна, обичам всичките си дрехи, разбира се някои нося повече от други. Дрехите ми са нещо като пътна карта на живота ми, те са нещо като спомени, които ми напомнят за пътешествия, ваканции и разни луди истории свързани с тяхното купуване. Трудно се разделям с тях, те са част от мен.
Кое прави една жена забележителна?
С риск да те разочаровам, мисля, че за съжаление не е дреха, обувки или чанта, а излъчването, вярата в собствените й сили и собствената и стойност. Жена, която сутрин се облича в увереност, любопитство и реално самочувствие, може да бъде само едно: забележителна!
Не успя да ме разочароваш :)) С какво си облечена?
На първия сет съм облечена с дрехи, които отговарят на стила ми в свободното ми време - къси дънкови панталони, едно много любимо сако на RED Valentino, спортна карирана риза на Ralph Lauren, черна кадифена връзка и маратонки Nike Liberty, които са специална колекция, направена за един от най-престижните магазини в Лондон и клъч Louis Vuitton. На втория сет, съм облечена така както често можете да ме видите и на работа и по улиците, може би с изключение на аксесоарите, които съм добавила за една по-парти визия. Полата от Tibi е характерна за стила ми, бяла риза за смокинг D&G, дънково яке от Cheap Monday, обувки на ток от Miu Miu, гривни Bimba & Lola и Aristocrazy, кристален пръстен на Brooke Perish, черна кадифена връзка и клъч Louis Vuitton.
.jpg)