­

Нови Градски: Веселина

Представи се на читателите на Стари Градски? Просто Веси. Няма как да пропусна рошавата си коса и детското си сърце, които са твърде емблем...



Представи се на читателите на Стари Градски?
Просто Веси. Няма как да пропусна рошавата си коса и детското си сърце, които са твърде емблематични за мен. Сега си представете слон в стъкларски магазин. Приятно ми е! Точно това съм аз – непохватна (повярвайте ми, на хората около мен не им е особено забавно), смея се силно, страшно харесвам хората с чувство за хумор и супер силата ми е да развалям техника с мисъл (твърдение на приятелите ми – аз, разбира се, отричам). Обичам вечерите, прекарани с любимите ми хора, розето и танците. Мечтая си лятото да се пренеса на плаж с каравана и половин тон книги, да ходя постоянно боса, да скачам и да усещам пясъка, да гледам морето и сутрин да се събуждам до Сребро. Свобода. Накратко – аз съм нещо като Пипи Дългото Чорапче, само че на 27 години.

Защо реши да се включиш в “Стари Градски търси Нови Градски”?
Защото съм и стара, и градска! Шегувам се! Винаги съм искала да пиша текстове и то точно в стила на „Стари Градски“. Започнах да ви чета и се кефих на всичко, което публикувате. Един ден приятелят ми каза, че си търсите автори. Така реших да опитам и най-накрая да пиша/разказвам/представям. Вие пък взехте, че ме харесахте (да ви се чуди човек!) 



Какво е за теб градът, в който живееш?
Не очаквайте някакъв особен и „уау“ отговор. Пловдив, както за повечето хора, живеещи тук, е просто моят дом. Обичам го, но е имало моменти, в които съм го и ненавиждала. Дойдох в Пловдив на 14 години и се почувствах сякаш наистина съм си на мястото. Обожавам някои от булевардите в града, особено вечер, както и уличките около тепетата, които ми носят усещането, че съм в някакъв малък и тих град. Вървяла съм и съм скачала от щастие по улиците му толкова пъти, колкото съм минавала през тях и като ходещ труп. Не мога да си представя да живея другаде и със сигурност, ако се наложи, би ми било много трудно да напусна този град. Дава ми всичко, но понякога ми е и недостатъчен, въпреки че не спирам да го преоткривам почти всеки ден. Представете си Бони и Клайд, или пък Илф и Петров. Така сме и ние – Веси и Пловдив. Заедно и (не)завинаги. Странно е, но наистина на този етап го чувствам така.



Ако можеше да избереш едно нещо, което да опише града ти по най-добрия начин, кое щеше да е то? 
Стар. Бавен. Лежерен. Айляк. Слънце. Положителен. Черно-бял. Любовен. Прекалих с едната дума. Мисля, че е невъзможно да го опишеш само с едно нещо. За да разбереш Пловдив (колкото и клиширано да звучи), трябва да го усетиш. А за да го усетиш, се налага да се шляеш по улиците му, да гледаш изгрева и залеза от някое тепе, да се сприятелиш с майните, с които да пиеш бира на Копчетата или в някоя квартална градинка, да си уреждаш срещите пред Пощата и пред Бингото, да затвориш поне веднъж някои от култовите му клубове, в които си се запознал със супер позитивни и усмихнати хора, да послушаш уличния музикант в подлеза до Понеделник пазара (любим ми е!), да се изгубиш в Капана и да видиш Стария град вечер. Попадаш в Пловдив и ритъмът на сърцето ти забива с този на града - по пловдивски. 



Какво искаш да покажеш в “Стари Градски”?
Хората, живота, Пловдив и Непловдив. Искам да разкажа за готините хора, които познавам и за техния свят, както и за тези, които ще срещна; за местата, които обичам, и за тези, които тепърва ще ме очароват и пленят. Искам да покажа всичко – в целия му шарен аспект. 

Снимки: от Веселина

0 comments