Хаха! Винаги съм намирала този въпрос изключително сложен! Аз съм мечтател, който побира копнежите си в поезия и рисунки, живея в облаците и вярвам в добротата, като движеща сила в живота ми. И като всеки човек, попаднал в урагана на двайсетте, съм може би малко загубена... Като цяло, обаче, съм едно щастливо дете.

Къде обичаш да намираш вдъхновенията си сред този красиво бушуващ ураган, в който си? :))

Като човек, който дълго витаеше в миналото или предеше бъдещето, в последните години се опитвам да съм просто тук и сега. Опитвам се да намеря щастие в малките неща, които ти подаряват усмивка, нещата, които са винаги около нас, но сме били прекалено заети да забележим. Също така, като типичен интроверт, обичам да прекарвам време в главата си, за да разбера себе си, така че например много от поезията, която пиша е толкова лична и моя, един вид проследявам нишките на това защо съм това, което съм..



Какво в обстановката около теб, ти помага да се приземиш, и да бъдеш изцяло тук и сега?

Промяната настъпи, когато осъзнах, че щастието ми и това да се чувствам добре зависи изцяло от мен и вътрешната ми настройка. Беше бавен процес, който започна когато се преместих да уча в Нотингам. Мисля, че това ме изстреля в стратосферата от гледна точна на израстването ми. Също така започнах много да се интересувам от будизъм и спиритуалност. В последно време обстоятелствата ми са си все същите, в някои моменти падам, в други се чувствам сякаш е най-щастливия миг в живота ми, но обичам да живея на принципа, че всичко е урок и вълна, и единственото, което мога да направя е просто да си вярвам и да не спирам. Също така се научих, че емоциите ми са това- просто емоции, тоест вместо да се съпротивлявам... Им позволявам да преминат през мен, да ме научат, а след това тихо си заминават по пътя. С една дума, смирение.

Има ли специфични местенца в Нотингам, които отразяват теб в най-щастливите ти мигове?
Колко са много.... Може би едно от най-любимите ми места е мъничка чайна, в центъра на Creative Quarter (това е частта от града, която в последните няколко години се развива изключително бързо и то предимно с независими малки магазинчета, кафета, и такива подобни красоти), където винаги ходя, когато търся мир или искам да пиша и да се концентрирам... Имам много топли спомени в това пространство.



А такива огледални места в София имаш ли?
Много обичам Слънце и Луна и признавам, че когато се прибирам, прекарвам голяма част от времето си там.... Семейни обяди, срещи с приятели, четене, чакане... И това е място, на което спомените витаят във въздуха.

Ако София беше рисунка, а Нотингам поема, как биха изглеждали?
София за мен е мястото, откъдето идвам... Корените ми са там. За мен тя е самодива и златни ябълки, люляк и жежко слънце... Звучи като гайда. Нотингам е моят дом, обаче. За мен това място е обич, порастване, приятелите ми, в които съм намерила семейство, най-тежките ми мигове, както и най-щастливите... Тук съм се разпадала и събирала милион пъти. Мисля, че би било много емоционално стихотворение.

А би ли се върнала в София, или ще остане само мелодията, която винаги ще е с теб?
Мисля, че на този етап София е място от моето минало, към което се завръщам от време на време, но наистина е само мелодия... Така се случи, че изградих дом на друго място и сега принадлежа на други географски ширини.



А, като стана дума за рисунки, виждам, че си творила и върху тялото си, има ли история зад изкуството?
Всяка моя татуировка (засега са трички) си има история и значение... Ако трябва да съм честна, то е малко дългосрочен проект, но това което се опитвам да направя е да обединя море и гора в тялото си. Винаги съм се чувствала силно привлечена и към двете места, но така и не успях да разбера къде принадлежа, затова реших, че ще намеря дом някъде по средата... Мъничката лодка съдържа много обич в себе си и ми напомня, че съм тук въпреки всичко, че все още се нося по течението.



Кои са ти любимите горско-океански местенца в Англия, и вкъщи?
Когато бях дете родителите ми ме водеха в Китен, кагато още беше мъничко, "китно" и уютно местенце. С годините, мястото се променяше,но на мен ми остана обичта към моментите, които съм споделяла там с мама и тате. Много обичам Златна Рибка и плажната ивица между двата къмпинга - Рибката и Градина. Преди много години, с приятели вървяхме вечерта по плажа, беше август, точно време за Персеидите. Тогава забелязахме, че когато стъпваме по пясъка, всичко се осветява сякаш много светулки си играят около петите ни. Оказа се, че същата вечер имаше "нашествие" от фитопланктон... Беше истинска магия. В гората, може да се каже, съм израснала. Когато бях дете, дядо ми построи къщичка в местност между Пловдив и София и колко лета съм прекарала, губейки се сред мъх, лишеи и дървета...

След като се потопихме в морското минало, как и къде се виждаш в тук и сега след няколко месеца - година? 
Ами в момента политическата ситуация тук е малко сложна, но аз така или иначе се бях запътила към Берлин... Обмислям едно голямо приключение, покрай преместването ми там, което включва много ходене и вяра в хората, но и в мен самата. А след година.... След година се надявам да съм заобиколена от обичани хора, да съм малко по-напреднала в личен план от гледна точка на писането си, и като цяло просто да съм щастлива, където съм.