­

Йордан от Beijing Film Academy : online

Представи се на читателите на блог Стари Градски. Аз съм просто един човек, който иска да докосне колкото се може повече хора чрез това, ...



Представи се на читателите на блог Стари Градски.
Аз съм просто един човек, който иска да докосне колкото се може повече хора чрез това, което обожава да прави. Филми.

Коя част от филмите правиш?
В момента уча режисура в Beijing Film Academy /Пекин. Не се ограничавам само до режисура, защото смятам, че всяка друга крачка от създаването на филм е уникална. Обожавам да съм оператор, да направя всичко визуално красиво. Обожавам да пиша, особено, ако до мен има талантливи хора. Искам да се науча да правя повечето неща.



От колко време си в Пекин, на колко си години?
На 21 ще стана тази година. В Китай съм от около година.

А защо Китай? Защо предпочете това училище?
Funny story, преди да дойда да уча в Китай, учех машинно инженерство в Швейцария. Прекъснах си обучението по средата на годината и започнах да търся филмови академии. Бях изпуснал срока за повечето известни места и така стигнах до google, където просто написах: top 10 film academies in the world. Излезе, че тази академия, в която уча в момента е на 4то място в света и още можеха да се подават документи. Подадох, малко или много на шега, но като ме приеха си стегнах багажа и излетях. Хареса ми идеята да уча в Китай, за мен беше нов шанс, ново начало, нови интересни запознанства, допадна ми и това, че ще науча един определено труден език... и още много неща.



Къде живееш? Какво има около теб? Какво виждаш през прозореца си?
Живея в студентско общежитие, където ние (чужденците) сме отделно от китайските студенти. Малко или много сме разделени, странно е. В една стая съм с едно момче от Гърция. Какво има около мен... много китайски символи, неща, които не можеш да видиш никъде другаде и странни хора. През прозореца си виждам големи, гигантски сгради. Това от време на време е плашещо, защото съм свикнал повече с паркове и т.н., но и тук намирам къде да отида, всъщност по-важното е с кой. В Китай е пълно с интересни хора от всички краища на света. Когато дойдох тук се запознах с около 50 човека само през първата седмица и всеки един от тях беше от различна държава. Уникално!





Как минава един твой петък в Китай?
Или снимам, или излизам, или работя над моя филм. Или планираме нещо всички заедно. Този уикенд ще ходим на море в 北戴河. Различен е всеки петък, можеш да правиш супер много неща, да отидеш и да видиш много различни места.

Промени ли те Китай?
Да, даже доста или поне така смятам, всъщност не знам. Ще изчакам да се прибера и да видя реакцията на другите, но смятам, че ме промени. Не толкова Китай, колкото хората, с които се сближих тук.



Повече с местни или с чужденци контактуваш? Какви са приятелите ти?
Приятелите ми са италианка, грък, англичанин, американец, индонезийка, индонезиец, французин, кореец, венецуелка, бразилка, едно момиче от Коста Рика, кубинец, перуанец, австралиец, африканци, китайци и още много. С всички си комуникирам, както казах тук е уникално, имаш приятели от всеки край на света. Повечето от тях са хора, които се занимават с кино и са мои колеги. Манджа с грозде... Имам и един приятел сърбин :))



А смяната на специалността промени ли те? Машинно инженерство и Кино са два различни свята. Първото изборът на родителите ти ли беше? Как реагираха, когато им каза, че заминаваш за Китай?
Аз идвам от семейство на инженери. Майка ми е завършила докторантура по Лазерна физика, баща ми Материалознание, двамата ми дядовци също са инженери... Така да се каже и аз трябваше да съм инженер, добър съм с математиката и физиката, обаче не е за мен. Първото беше избор, който направих заедно с родителите си, защото смятах, че когато завърша пак ще се занимавам с кино. Когато им казах, че ще прекъсна в Швейцария, за да започна да уча това, което искам, родителите ми изтрещяха, но седнаха с мен и започнаха и те да търсят. По-голямата ми сестра също ми помогна, крепеше ме през цялото време. Когато ме приеха в Китай, родителите ми бяха много щастливи и дори ми помогнаха с багажа, изпратиха ме веднага на летището... Странно, може би се зарадваха, че отивам на другия край на света и ще престана да ги тормозя... Не знам.



Ти наистина си на другия край на света. Сподели ми, че там е забранен facebook, очевидно има начин да го ползваш. С какви други, така да се каже странности се сблъскваш, как се справяш? Самите китайци също ли не спазват такъв род забрани?
И те не ги спазват. Има много начини да заобиколиш тези забрани.
Кухнята е много странна, уникално странна, но много вкусна. Няма да забравя, когато дойдох за първи път, седнах да ям в един ресторант, помолих за вода и те ми донесоха вряла вода. Тук не пият студена вода толкова често, колкото топла, вряща вода. Не бях ял и скорпиони или торен бръмбар... вече съм. Имат и нещо като BBQ, което е много често срещано, ние го наричаме Chuar. Предлага се в малки ресторантчета, сядаш на супер малки столчета, на изключително малка масичка и поръчваш каквото ти е на душа, в същото време е много евтино. Когато кацнеш в Китай, не е все едно си дошъл в друга държава, направо си е друга планета. Досега не се бях сблъсквал с толкова различен начин на мислене. Всичко, което обикновено минава през моята глава, няма никога да мине през тяхната. Комуникирането е малко трудно, но има ли желание, има и начин. В един момент работех като drama teacher, на интервюто ме попитаха, дали имам опит с деца. Казах - Не, но имам опит с театър. Грам не ги интересуваше, за тях беше важно, че съм чужденец. Гледат на нас с огромен интерес. Често ми се случва да искат да се снимат с мен... Между другото китайците са много добри баскетболисти, не очаквах. Имам доста истории, но ще ти разкажа лично, не са точно за блога.



А на къде отиват нещата при теб, сега какво предпочиташ - вряла или студена вода?
Вече и по двата начина мога да я пия, но сега в Пекин умираме от жега, така че си държа на студената.

Макар да не мога да спра с въпросите за Китай, ми е интересно да те попитам и за филмите. Какво снимаш в момента?
Подготвям се за заснемането на моя филм септември, също така съм editor на един документален филм, който снимаме в момента, участвам и в още един проект за Armani, той ще стартира този месец.

Армани?
Марката.

Разкажи.
Всяка година те избират една филмова академия и финансират заснемането на един късометражен филм с леко продуктово позициониране. Забавно, защото работим заедно с китайските ни колеги и всичко върви много яко.



А документалният филм на каква тема е?
Режисьорът, който го прави, мой добър приятел, изпитва огромна обич към борбата, обожава този спорт и се свързва с треньора си тук в Китай. Същият подготвя местния отбор за Олимпийските игри, голяма фигура в този спорт. Приятелят ми реши да направи филм, за да покаже защо смята този спорт за красив и пълен с креативност.

А водопадът от видеата ти от къде е?
Участвахме в едно 48 часово състезание в WenCheng, което беше организирано от CCTV, най-голямата телевизия в Китай. За 48 часа трябваше да направим късометражен филм, да го напишем, заснемем е edit-нем. Доста работа за 48 часа. Номинираха ни за "Best picture", спечелихме "Най-добра актриса". Беше супер забавно. Имаше един екип, който ни следваше с камери 24/7 за тези два дни, толкова срамни моменти хванаха... не ми се говори. А водопадът е най-високият в Китай.



На видеото изглеждаш доста впечатлен от гледката, какви други места си виждал?
Бях на палатка два дни на Великата китайска стена. Вторият семестър снимах извън Пекин, на едно огромно поле пълно вятърни мелници. Бях и в един изоставен супер лъскав комплекс. В един град на юг - Nanjing, той беше едно от най-красивите места, които съм виждал. Имаше уникално големи паркове. Там хората се снимаха с мен, все едно бях холивудска звезда. Смятам другата година да си хвана раницата и да пообиколя с влак, много е евтино, а и китайският ми вече го позволява. Има много неща, които трябва да се видят.



А твоят филм, той какъв ще е?
Той е sci-fi драма. Разказва се за едно момиче, което разбира, че се намира в един порочен кръг, от който няма изход, който се повтаря пак и пак, но тя не се предава. Намира се в свят, в който всичко върви назад, a тя е единствената, която може да върви напред. Другите вървят назад през миналото си, без да имат свободна воля.
За него дори съм си направил Crowdfunding, защото както всеки знае, никой не иска да инвестира във филм, който няма да има обратни доходи. Аз го правя, за да опитам нещо, което никой (поне така мисля) не се е опитвал да направи. И искам да го подам за филмовия фестивал в Берлин.



Университетът ти предоставя ли ви техника, студиа, как ви съпортва?
Предоставят техника да и студио. Висококачествени филмово камери, но студията не са кой знае какво. Когато ползваме студията тук, често се налага да ги пребоядисваме, обзавеждаме и т.н., но е интересно да си го създадеш специално за твоя филм. Помагат ни доста, макар че е трудно да им хванеш вниманието.



Къде ще отидеш, когато завършиш, би ли останал да живееш в Китай?
Бих, защото филмовата индустрия тук расте доста бързо. Много нови и интересни личности ще се завъртят около Китай, но България винаги ще ми е на сърце. Искам, ако някога имам дете, да си израсте в България и аз да съм там с него. Създал съм си на много места дом, но София винаги ще си е най-близо до сърцето ми.



Когато се връщаш в София хапваш ли в китайски ресторанти :))
Чат-пат, за да изненадам хората, че говоря китайски и повечето пъти ям безплатно.

Ахахаха... Колко струва да отидеш до Китай? Да поживееш 10, 15 дни, колко трае полетът?
Полетът е около 10, 15 часа с прекачването. За 10, 15 дни не ти трябват много пари. Цените са горе-долу, като в България, даже и по-евтино. С полета около 2, 3 хиляди лева, ако искаш да се размяташ наляво-надясно, да си разглеждаш.

Благодаря ти, беше ми много интересно, надявам се да ти е било приятно.
Винаги.

0 comments