­

Христо Йорданов

Това е едно от онези интервюта, за които ми беше изключително трудно да избера снимки. Съвсем целенасочено предпочетох да използвам снимки ...

Това е едно от онези интервюта, за които ми беше изключително трудно да избера снимки. Съвсем целенасочено предпочетох да използвам снимки на Христо, отколкото да го заснема аз, защото смятам, че той може да ни покаже много повече.



Представи се на читателите на Стари Градски:
Казвам се Христо, занимивам се с фотография, готварство, пътувам, поддържам блог.

Ти си само на 16. Казваш, че си се „запознал” с камерата преди 5 години и от тогава не я пускаш. Разкажи ни за първата среща, какво те плени във фотографията и как реши, че това е твоето нещо?
Срещата ми с фотографията беше, когато сестра ми получи фотоапарат за рождения си ден. Беше ми забранено да го докосвам, което както се досещате го направи още по-примамлив. И така с много молби всеки ден (а понякога и тайно) правих по няколко снимки. След време усетих, че това напълно промени начина, по който виждам всичко, което ме заобикаля и ми помага да изразя вътрешния си свят.



Какво мислят хората около теб за заниманието ти? Твоите съученици?
Имам чувството, че повечето хора около мен приемат сравнително нормално моите неочаквани идеи за снимки. Случвало се е докато се разхождаме да изоставам зад тях и щом се обърнат да ме видят на легнал на земята в опит да снимам отражението на някоя сграда в локва.

А ти как се промени, след като започна да снимаш?

Мога да кажа, че това е една от най-големите промени в живота ми. Звучи преувеличено , но светът не е същият, когато човек започне да гледа на ежедневието зад обектива. Забелязвам повече, мога да кажа, че дори чувствам повече.



Какво търсиш когато снимаш?
Момент, миг, истина, история.

Какъв е перфектният модел?

Това е труден въпрос. Невъзможно е човек да подмине личност със силно излъчване. Под излъчване имам предвид настроение, емоция, жестове, осанка, усмивка, историята в очите им. Бих снимал Този, който и без да познавам вече ми е разказал за себе си.

Какво забелязваш повече – градът или хората, които го изпълват?
Толкова се радвам, че ме питаш точно това. Преди по-малко от седмица се върнах от Милано. Имам и база за сравнение с други градове по Европа. Архитектурно не бих казал, че Милано е неповторим, но от друга страна духът, който носи този град е особен. Хората, всеки различен и с характер. Подметките на лъскавите им обувки тропаха в хаотичен ритъм, парфюмите им с напълно непознати за мен аромати, начинът, по който пият кафето си. Според мен, хората правят един град, те му дават дух.







Сподели с нас снимката, която най-много харесваш и ни обясни защо е любимата ти:
Любимите ми снимки се променят постоянно, което предполагам показва, че се развивам и критериите ми за добър кадър се променят.

Как си представяш бъдещето на фотографията?
Фотографията от самото начало е целяла едно и също - да носи естетическа наслада на окото и да запечата момент, който не може да си върнем.



Смяташ ли, че ще се занимаваш с фотография и занапред?
Не обичам да планирам, струва ми се скучно, но за момента бих казал твърдо да.

Какво би препоръчал на всички, които искат да се занимават с фотография? :)
Не оставяйте апарата никога.
 
Снимки: http://www.hristoyordanov.com/

0 comments