Градски
Начална страница
Тренд сетъри
Велин Заячки за Cyanoprom
1:26
Както знаеш сме се зарекли да те запознаваме с най-интересните непознати граждани. Е, Велин е първият ни официален гост в рубриката Тренд сетъри след пускането на блог Стари Градски. Именно той стои зад прекрасните сини чанти, които ти представихме в понеделник. За наше удоволствие се съгласи да участва без да се замисля. Приятно четене!
Представи се на читателите на блог Стари Градски?
Аз съм Велин Заячки и съм щастлив, че успях да попадна в концептуалната селекция на "Стари Градски". Доколкото разбирам съм и първият интервюиран за новия ви блог - честит да ви е.
С какво се занимаваш?
Изцяло съм се посветил на проекта ми Cyanoprom и тия странни сини чанти, които забелязвате напоследък. Покрай тях се налага да бъда човек-оркестър и освен да мисля интересни идеи, трябва и да движа сам производството, да търся хубави платове (да, не ги взимам готови чантите, а разчитам на страхотна шивачка), фотохимия, да подобрявам знанията си за процеса, да създавам аудитория, риселъри... И най-вече бъдещи планове и изпълнението им.
А мислел ли си да се занимаваш с нещо различно и ако да - какво?
Преди 3-4 години си бях втълпил, че ще съм криейтив в рекламния бранш. Бях се насочил към рекламно училище в чужбина и си подготвях портфолиото за там. Изискваха ми и фотографии. Реших да подходя нестандартно и да им изпратя пинхол кадри (фотографии от тенекиени кутии). Ходих на курс за пинхол, където пък ми показаха Цианотипията - фотопроцесът, с който сега правя образи върху чанти или хартия. След това занемарих кандидатстването - нищо не пратих...
А и за работата в рекламна агенция (особено след отзиви от кухнята за различни БГ агенции) осъзнах, че това би било същата офис гадост, както всяка друга "градска" работа. Доста години от живота ми минаха точно в такива офис пространства и ще направя всичко по силите си, за да не се налага да се връщам обратно. Stay hungry, stay foolish.
Как ти дойде идеята за Cyanoprom?
Out of the blue. След онзи курс продължих да ползвам пинхола и цианото, с разни приятели си правехме креативни забавления. Тук трябва да благодаря на Мария-Елиза (къдравото момиче от фотосесията) и Стела, че проявяваха интерес и работехме съвместно. Осъзнах потенциала на цианотипията откъм естетика, простота на работа и как се ентусиазират хората, когато видят или разберат как е направен синият отпечатък. Винаги съм се влияел и от вдъхновяващите истории за предприемачество... И го реших - време е да създам нещо собствено и уникално не само за България. Създадох името Cyanoprom и горе-долу свястно лого (благодарности на една друга Мария, че се зае с римейка на логото от моята драсканица).
След година затишие ме светна идеята, че мога да представям идеите си чрез цианотипията и върху плат. Навързах нещата с tote bags, тъй като съм им голям привърженик. Първите проби станаха адски, със Стела и Лазарина направихме една фотосесия и вече проектът можеше да бъде показан публично. Събраха се почитатели, после дойде и първото публично представяне на коледния базар в SOHO (още се чудя как съм минал естетическите цедки на Люба, Жоро и Гери), което беше повече от успешно.
И със "Стари градски" историята продължава. Да видим какви ще са следващите епизоди?
Разкажи ни малко повече за процеса, с който правиш чантите си?
Цианотипия - фотохимичен процес, открит през 1842 г. Прост, достъпен и безопасен. Ползва се за контактно копиране - например намазали сте с светлочувствителната емулсия плата на чантата си. Поставяте върху нея обект като касетка/листо или негатив. Оставяте ги на слънце за няколко минути и те се отбелязват върху плата. Измивате плата и се получава това пищно пруско синьо.
До 30-те години на 20 век се е ползвал като евтин начин за копиране на чертежи. Питал ли се откъде идва "blueprint"? От цианотипията идва. Един циано колега много правилно го нарича "бабата на ксерокса". Чак в наше време хората го оценяват естетически или като изразно средство, тъй като в онези години са считали синята цианотипия за просташка, цинична, въобще най-ниското еволюционно ниво от всички други фотопроцеси. Даже са се е дразнели, че е толкова проста за работа. Един джентълмен даже казал, че "само вандал би принтирал пейзаж чрез цианотипия".
Както казах в началото - всичко си правя сам. Дори етикетите и визитките ми са чрез цианотипия. Влагам адски много педантичност в изработката и досега всяка поръчка лично съм я издължил, за да опозная клиентите ми.
Разделил съм нещата ми на три колекции - отпечатъци от обекти (фотограми), отпечатъци от негативи на снимки и надписи. Харесва ми колко рентгеново стават обектите на циано, как снимките стават като живопис, как посланията по надписите ми могат да се впишат във всяко едно значение на "blue" - цинични, неприлични, безперспективни, меланхолични и какво ли още не.
Някои от моите чанти са тест, чрез който да проверите дали някой наистина застава зад думите си "не ми пука какво мислят другите за мен". Ако му дадете такава чанта и не я носи - значи му пука.
Какво за теб значи “градски човек”?
Човек, който ползва градски транспорт.
Какво предстои?
Сега работя над сайт-магазин и образователен портал за цианото и други процеси. Търся илюстратори и фотографи, които биха искали да видят творчеството си през циано филтър и да пресъздадем така модерната дума "колаборация". Искам да правя не само tote bags, ами и да сменя формата на чантите, бих добавил серии с шалове и възглавници. Искам да видя нещата ми и извън България. Стискайте палци да ме одобрят за едно изложбено събитие, където ще ви споделя и по-концептуални серии, които ще ползват цианотипията като най-подходящо изразно средство. Да не каже някой от НАТФИЗ, че им ползвам благородните процеси без мисъл!
Велин носи следните неща:
Любимата си леопардова ушанка от 38
Палто Pull & Bear
Риза и панталон от някакво забравено евтино място
Нещо като суичър от 38
Стари кецове VANS
снимки : София Крачанова
снимки : София Крачанова
0 comments