снимка : Студио Кламер

Как се обличаш за работа?
Спретнато. Старая се да намеря златната среда между удобно, практично, различно, подходящо за служебни срещи и едновременно с това за ходене по софийските улици, без да се наложи да попадна в „Пирогов“ заради изкълчен глезен. И май като повечето българи – във вездесъщото сиво и черно.

А как си облечена, когато си сама вкъщи?
С дълъг халат с уши, идеален е за въргаляне по меката мебел.



Най-срамното нещо, което си си купувала:
100% е нещо с брокат. Като хипи гарга съм – обичам да ми проблясва, за щастие само вкъщи и то в някой шкаф.

Най-хубавият подарък, който си получавала:
Самолетни билети, последният – до Сао Пауло. А преди няколко години на мой рожден ден най-близките ми приятели бяха заснели кратко филмче-изненада с пожелания и много специален клип. Ще си спомням за тези два дара до края на дните си с по сълза в окото.



3 неща, които винаги носиш със себе си:
Памперси, слинг и бутилка с храна. Шегувам се. Обичайните насъщни – пари, мобилен с неограничен достъп до интернет и един пръстен, с който не се разделям от гимназията. Ако не е на пръста ми навън, чакам нещо лошо да се случи.

Сподели нещо, което никой не знае за теб:
Не мога да карам колело, имам два млечни зъба и всъщност съм един добър и скромен човек.


снимка : Васил Танев за sofialive.bg

Най-голямата глупост, която си чувал за себе си:
Преди години се запознах с една девойка, която като разбра, че рисувам, възкликна – „О-о-о, ама ти не приличаш на такава!“. Та и досега така – често не приличам на хорските модели, от което възникват комични моменти. Винаги е забавно да си нинджа и винаги изумително колко различно може да се интерпретира една и съща ситуация през различни очи, така че да си и добър, и лош, и глупав, и умен едновременно. Това, което ще видим у другите, е нашето собствено проявление.

кадър от клипа на Остава "Един момент"

Любим спомен от детството:
Напоследък имам доста поводи да се сещам за него и си мислех, че това са всички онези моменти, преди хормоните и тийнеджърският бунт да те похитят и превърнат в гневно и страдащо животинче, а мама и татко са единствените хора във вселената. Така че – пътуванията с тях към морето, когато баща ми пускаше кормилото на колата и правеше смешни физиономии на каращите отсреща шофьори; всяка съботна вечер с печените спагети на мама; миговете, в които на годишни спектакли на балетната школа забравях за всеки страх, докато танцувах; празнуването на Нова година с цялата фамилия и за вълнение - „Туин Пийкс“ по първа програма.

Любим спомен от изминалата година:
Влизането на Ермена в болничната стая, час след раждането й и баща й, който я поема за първи път в ръце. Светещите фенери в „Трастевере“ в Рим, малко преди доматеният сос от най-добрата пица в града да се разтече в чиниите. How Soon is Now на концерт на Мориси в Скопие, на която винаги се дера с пълно гърло.


снимка : Цветелина Белутова

Суеверна ли си? Сподели суеверие, в което вярваш:
Мисля, че не, като изключим пръстена по-горе, се старая да не се обвързвам излишно с тежест. Виждам знаци, които сочат път или не, но напоследък само си повтарям – каквото е писано. В началото на една скорошна пролет попаднах на мъртъв щъркел с разперени крила и пречупен врат насред поле. Дори и такъв, беше много красив, но вече знаех, че е началото на прекършен личен полет.

Коя беше любимата ти игра, като дете?
Сантасе с леля ми. Преминах директно към картите, никакви ластици, мини кухни или криеници не са ме привличали за повече от час. Не помня дали въобще съм играла на нещо, бързах да порасна.

А най-омразна ти?
Всичко в часовете по физическо – от надбягването около сградата на училището между паркирали коли и стръмни стълбища до волейболните удари, от които ми посиняваше крехката китка.

Сподели с нас твоя снимка от детството си:





Какво промени на първи януари?
Гледната си точка към заобикалящото.

Какво ще си пожелаеш на дядо Коледа тази година?
Мир за света и в себе си, разбира се.

Тук можеш да чуеш Биляна.