Градски
Начална страница
16 неща, които не знаеш за Витан
0:06снимка: Златимир Араклиев
1. До седемнадесет годишна възраст играех за юношеския отбор по футбол на "Славия". Както и в резервите на мъжкия такъв. Развивах се доста добре, докато не започнаха контузии. След поредица физиотерапии и срещи с несигурни доктори, реших да се откажа. Още сънувам мачове. Много як и интересен спорт. За съжаление, безумно комерсиален в днешно време. За това и му се предписват толкова "извън спортни" негативи.
2. Не мога да правя секс, докато звучи Red Hot Chilli Peppers. - Заслушвам се във всеки един тон на китарата, и даже съм спирал да се движа, унасяйки се с някое соло от песните им. Frusciante е велик!
SOFRADGASM.TUMBLR.COM
REBLOGGY.COM
3. Подобно на случката със секс телефона и съседката на Насо Русков, при мен се случи с порно сайт: "Разглеждам си аз, в един самотен ден, порно сайт и решавам да видя какво се случва по родните земи. Написах нещо от рода на: "bulgarian sex" или нещо такова. Започвам да скролвам надолу с мишката - богатството от аматьорски видеа, реших да се спра на едно. Отварям го и кой да видя? Магазинерката от съседния блок си играе с приятелка, а мъжа до тях... и той си играе. И оператора и той се включи след малко в играта. И така... Светът е малък, а България е пълна с магазинерки. Оглеждайте се.
LOB-DES-SEXTERRORISMUS.TUMBLR.COM
4. Най-големият ми страх, е: Светът да продължи да се занимава (a.k.a. развива) със страховете си.
giphy.com
5. Постоянно ме хапят разни кучета. Предимно малки. Може би затова никога не заобичах: пинчер, дакел и т.н.
TUMBLR.COM
giphy.com
5. Постоянно ме хапят разни кучета. Предимно малки. Може би затова никога не заобичах: пинчер, дакел и т.н.
TUMBLR.COM
6. Обичам да правя походи. В София ми се случва поне два пъти седмично да съм на Витоша за по 3-4 часа. Там тренирам и си почивам едновременно.
7. Като малък паднах до кръста в селската тоалетна на двора. Събирах паяци и други насекоми в буркан, и докато преследвах един огромен паяк не видях, че съм стигнал до тоалетната и след секунди се озовах в нея. Никога няма да забравя погледите и смеха на роднините си, когато се обърнаха към мен. А аз ги гледам отдолу, почти надавил се с прясна човешка тор.
giphy.com
giphy.com
8. Сменил съм над 7 или 8 детски градини. Любимата ми игра тогава беше да бягам от тях. Спомням си по време на обедите, че обмислях всичко до най-малкия детайл. След това с други деца, които съм запалил по идеята или сам - бягахме. Един ден така се загубихме в квартала на детската градина, че никой не знаеше как да се прибера до вкъщи и решихме да се върнем обратно. Още ми кънтят ушите от шамарите на дебелата готвачка, която ни посрещна първа. От там до входната врата, като тренировка по Кунг-фу, преминахме през другите ръце на учителки и детегледачки. Деца, никога не се връщайте там откъдето сте избягали.
9. Любимият ми град е Барселона. Там имам чувството, че мога да живея на една пейка със дни и да съм щастлив, като пътешественик.
9. Любимият ми град е Барселона. Там имам чувството, че мога да живея на една пейка със дни и да съм щастлив, като пътешественик.
10. Учих реклама в НБУ. Още не съм завършил бакалавър. Трябва да го направя. Всички кредити съм взел.
11. Най-големият стрес, който съм си причинявал бе, когато приех да заместя в гимназиалния театър едно от момчета. Трябваше да наизустя десет страници диалог на испански език и след три дни да играя пред публика на някакъв испански конкурс на гимназиите. Тъй като не бях добър по езика, не разбирах голяма част от нещата и въобще не знаех в какъв контекст са. След няколко дни, по време на театъра, забравих всичко на сцената. Чувствах се наистина зле. По-зле може би съм се чувствал, когато отборът ми загуби в последната минута след моя идиотска грешка в наказателното поле. Направо искаш сам да се отвлечеш, след това сам да се пребиеш, и накрая сам да се закопаш някъде покрай Копитото.
WWW.TUMBLR.COM
13. Едно лято спасих живота на Коцето Калки. Той не знае, защото пееше по това време. А аз и мои приятели бяхме на горния етаж, на терасата на въпросното място, и гледахме концерта отгоре. Куфеехме яко, някой беше пуснал и друга музика, и се получи мега яка забава. Коцето Калки от едната страна, а от другата пънк и рок класики. В един момент някой изпусна бутилка бира на земята. Чу се трясък, но никой не обърна кой знае какво внимание. След секунда, без да искам, погледнах надолу и видях, че бутилка от бира се търкаля към парапета. И аха да падне... и аз със скок във въздуха, като по филмите, падайки пред забавените погледи на хората около мен, хванах бутилката точно преди да се снесе към главата на Коцето. И така... Цяла вечер бях "Спасителят на Коцето Калки".
0 comments