Блог пост
Начална страница
Мисия „под наем”, пост 4: Съжителството
12:50
Здравейте, градски! Беше неизбежно... Дойде време и на този пост, който е също толкова част от рубриката „под наем”, колкото всички останали.
Като човек, който до момента е живял с родителите и сестра си, все още ми е странно и сложно да живея с гадже (тази хубава дума). С приятеля ми се познаваме от 9 години, няма нещо, което да не сме си казали и да не сме си споделили за това време, а последните 4 години официално сме и двойка.
Наистина, приказката „влюбих се в най-добрия си приятел” важи за нас с пълна сила и в случая е много важно, че първо бяхме приятели. Знаем си всички магарии, споделяме си всичко без притеснения, говоря с него като „мъж с мъж”.
Животът заедно е забавно-изнервящ. Това е най-доброто обяснение, което мога да дам. Понякога едното е повече от другото, но общо взето е баланс. След като няколко пъти се сдърпахме за начина, по който се простира прането правилно, как се слага тоалетната хартия правилно, как трябва да размразиш кайма от камерата и как точно се чисти, за да е наистина чисто, вече и тези неща започват да ми стават забавни.
Винаги съм била в една компания с момчета и мъже (типичните женки така и не ми станаха особено интересни) и сега ми е тамън.
Много е готино някой да ти каже „айде тази вечер да играем игри”. Също да гледаме заедно „Мастър шеф” и в чиниите си да правим запетайки със соса, наричайки ги гурме.
За да разберете най-точно какви са ни отношенията, ето една случка: бях си залепила бележка на вратата с написано "Боклук" на нея, с идеята да си напомня да изхвърля боклука преди работа. Боклукът беше изхвърлен, бележката обаче остана до вечерта. Иван се прибра, затвори вратата, погледна бележката и ми каза "Е, може ли такова отношение?! Как може да ме наричаш боклук??".
Друг път, пък, със заповеднически тон Иван ме спря да купя вързоп с перфектни, красиви, подравнени, идеални за вазата до телевизора пръчки (да, пръчки... отрязани от дърво..) за 15 лева.
Бонус, прилагам примерна бележка за пазар от онзи ден:
веро за чинии
хляб
малки котенца
(подписана) обичам те, бе!
Съвсем весело става, когато възможно най-бързо искаме да си вземем това, което сме набелязали от Джъмбо без да минаваме през раздела за възглавници, или този за чинии и чаши, или този за свещи, или този с кухненски прибори и бурканчета... и въпреки това излезем от магазина със сметка 200 лева, вместо планираните 20.
Най-готино става, обаче, когато се провикна в колата „Спри!!!! До кофата за боклук има дървена макара, изоставена!!!!” и той спира и ми отговаря „Къде???” (за жалост не можахме да я натоварим..).
И за финал – редовният ни разговор когато взема заплата е заглавната снимка на поста.
0 comments