С какво си облечена в момента?
Изкъпах се, беше ми топло и трябваше да изглеждам приемливо за снимките.





Коя беше последната песен, която въртя на replay?
Хм, аз съм от хората, които слушат музика почти непрестанно.. И все пак гледам да избягвам Replay, за да не крада от времето за нови открития. Но ето например Phaeleh - Night Lights feat. Cian Finn ме е изкушавала не веднъж...

Кой е филмът, който можеш да гледаш поне 100 пъти?
Няма такъв. Но разбира се има филми, на които се старая да отделя повече време, защото го заслужават. А и често едно гледане не е достатъчно да насочи вниманието ти върху всички детайли, които си струва да забележиш...

Коя е настолната ти книга?
Първосигнално казвам „Изворът“ на Айн Ранд, ама думата „настолна“ ме притеснява леко...

На какво се радвате с Рима? 
С Рима сме все още деца... Радваме се на малки и привидно глупави неща, но пък се радваме... Тъжим пак така. Минава ни бързо. Като цяло, имаме нужда от природа, вкусна храна, музика и приятели. Лесни сме.

Има ли нещо, което истински да те дразни?
Да, нищо на този свят не ме дразни повече от комарите. Да не говорим, че ги има и в човешки вариант...



Сподели нещо, което никой не знае за теб? 
В общия случай, хората имали три лица. Първото го носиш официално пред всички. Второто – само сред най-близките човеци. Третото – някъде там, сам със себе си и пред никой друг. Най-хубавото от приятелството ми с Рима е че тя е до мен, независимо с кое лице съм. Но по-интересното е, че комуникацията ни и в трите случая е различна... Което значи, че тя прави разликата, защото я усеща и може би разбира... Рядко щастие, дето се вика. Рима пък споделя само косми и любов.

Какво обичаш да си похапваш? А Рима на какво се кефи?
Неуместен въпрос, твърде неуместен въпрос. Ако отговоря, ще си останем дърти моми... Не се оплакваме от липса на апетит, де.

Елен, какво ще направиш, ако утре спечелиш сума с няколко нули? Представи си колко ще е яко, ако Рима ги спечели. Сигурно кокали, шалчета и хиляди хора за гушкане навсякъде! 
Онзи ден си мислих точно по този въпрос! И знам какво ще направя. Ще раздам половината на близки хора и приятели. Искам всеки да осъществи поне един свой план/проект/мечта, ако щеш. После с Рима ще попътуваме, разбира се. И то... свършиха.





Кой е най-хубавият подарък, който си получавала?
Имала съм прекрасния късмет да срещна страхотни хора в живота си досега и да получа не един хубав жест/подарък. Но същият този живот ме срещна с Рима. А тя е черешката в моето скромно еленско сърце.

Море или планина?
Море И планина.

Подреди ги по важност: бира, вино, водка, уиски, мента, джин.
Това е дискриминация и аз няма да участвам в този нехуманен акт.

Батман, Супермен, Х-мен, Жената чудо? Или fuck на супергероите? 
Рима, разбира се.

Камък, ножица, хартия?
Хартия.

Не оставяйте апарата никога.
 

Снимки: http://www.hristoyordanov.com/

Хаха! Винаги съм намирала този въпрос изключително сложен! Аз съм мечтател, който побира копнежите си в поезия и рисунки, живея в облаците и вярвам в добротата, като движеща сила в живота ми. И като всеки човек, попаднал в урагана на двайсетте, съм може би малко загубена... Като цяло, обаче, съм едно щастливо дете.

Къде обичаш да намираш вдъхновенията си сред този красиво бушуващ ураган, в който си? :))

Като човек, който дълго витаеше в миналото или предеше бъдещето, в последните години се опитвам да съм просто тук и сега. Опитвам се да намеря щастие в малките неща, които ти подаряват усмивка, нещата, които са винаги около нас, но сме били прекалено заети да забележим. Също така, като типичен интроверт, обичам да прекарвам време в главата си, за да разбера себе си, така че например много от поезията, която пиша е толкова лична и моя, един вид проследявам нишките на това защо съм това, което съм..



Какво в обстановката около теб, ти помага да се приземиш, и да бъдеш изцяло тук и сега?

Промяната настъпи, когато осъзнах, че щастието ми и това да се чувствам добре зависи изцяло от мен и вътрешната ми настройка. Беше бавен процес, който започна когато се преместих да уча в Нотингам. Мисля, че това ме изстреля в стратосферата от гледна точна на израстването ми. Също така започнах много да се интересувам от будизъм и спиритуалност. В последно време обстоятелствата ми са си все същите, в някои моменти падам, в други се чувствам сякаш е най-щастливия миг в живота ми, но обичам да живея на принципа, че всичко е урок и вълна, и единственото, което мога да направя е просто да си вярвам и да не спирам. Също така се научих, че емоциите ми са това- просто емоции, тоест вместо да се съпротивлявам... Им позволявам да преминат през мен, да ме научат, а след това тихо си заминават по пътя. С една дума, смирение.

Има ли специфични местенца в Нотингам, които отразяват теб в най-щастливите ти мигове?
Колко са много.... Може би едно от най-любимите ми места е мъничка чайна, в центъра на Creative Quarter (това е частта от града, която в последните няколко години се развива изключително бързо и то предимно с независими малки магазинчета, кафета, и такива подобни красоти), където винаги ходя, когато търся мир или искам да пиша и да се концентрирам... Имам много топли спомени в това пространство.



А такива огледални места в София имаш ли?
Много обичам Слънце и Луна и признавам, че когато се прибирам, прекарвам голяма част от времето си там.... Семейни обяди, срещи с приятели, четене, чакане... И това е място, на което спомените витаят във въздуха.

Ако София беше рисунка, а Нотингам поема, как биха изглеждали?
София за мен е мястото, откъдето идвам... Корените ми са там. За мен тя е самодива и златни ябълки, люляк и жежко слънце... Звучи като гайда. Нотингам е моят дом, обаче. За мен това място е обич, порастване, приятелите ми, в които съм намерила семейство, най-тежките ми мигове, както и най-щастливите... Тук съм се разпадала и събирала милион пъти. Мисля, че би било много емоционално стихотворение.

А би ли се върнала в София, или ще остане само мелодията, която винаги ще е с теб?
Мисля, че на този етап София е място от моето минало, към което се завръщам от време на време, но наистина е само мелодия... Така се случи, че изградих дом на друго място и сега принадлежа на други географски ширини.



А, като стана дума за рисунки, виждам, че си творила и върху тялото си, има ли история зад изкуството?
Всяка моя татуировка (засега са трички) си има история и значение... Ако трябва да съм честна, то е малко дългосрочен проект, но това което се опитвам да направя е да обединя море и гора в тялото си. Винаги съм се чувствала силно привлечена и към двете места, но така и не успях да разбера къде принадлежа, затова реших, че ще намеря дом някъде по средата... Мъничката лодка съдържа много обич в себе си и ми напомня, че съм тук въпреки всичко, че все още се нося по течението.



Кои са ти любимите горско-океански местенца в Англия, и вкъщи?
Когато бях дете родителите ми ме водеха в Китен, кагато още беше мъничко, "китно" и уютно местенце. С годините, мястото се променяше,но на мен ми остана обичта към моментите, които съм споделяла там с мама и тате. Много обичам Златна Рибка и плажната ивица между двата къмпинга - Рибката и Градина. Преди много години, с приятели вървяхме вечерта по плажа, беше август, точно време за Персеидите. Тогава забелязахме, че когато стъпваме по пясъка, всичко се осветява сякаш много светулки си играят около петите ни. Оказа се, че същата вечер имаше "нашествие" от фитопланктон... Беше истинска магия. В гората, може да се каже, съм израснала. Когато бях дете, дядо ми построи къщичка в местност между Пловдив и София и колко лета съм прекарала, губейки се сред мъх, лишеи и дървета...

След като се потопихме в морското минало, как и къде се виждаш в тук и сега след няколко месеца - година? 
Ами в момента политическата ситуация тук е малко сложна, но аз така или иначе се бях запътила към Берлин... Обмислям едно голямо приключение, покрай преместването ми там, което включва много ходене и вяра в хората, но и в мен самата. А след година.... След година се надявам да съм заобиколена от обичани хора, да съм малко по-напреднала в личен план от гледна точка на писането си, и като цяло просто да съм щастлива, където съм.

Снимки: от Веселина

Промени ли те Китай?
Да, даже доста или поне така смятам, всъщност не знам. Ще изчакам да се прибера и да видя реакцията на другите, но смятам, че ме промени. Не толкова Китай, колкото хората, с които се сближих тук.



Повече с местни или с чужденци контактуваш? Какви са приятелите ти?
Приятелите ми са италианка, грък, англичанин, американец, индонезийка, индонезиец, французин, кореец, венецуелка, бразилка, едно момиче от Коста Рика, кубинец, перуанец, австралиец, африканци, китайци и още много. С всички си комуникирам, както казах тук е уникално, имаш приятели от всеки край на света. Повечето от тях са хора, които се занимават с кино и са мои колеги. Манджа с грозде... Имам и един приятел сърбин :))



А смяната на специалността промени ли те? Машинно инженерство и Кино са два различни свята. Първото изборът на родителите ти ли беше? Как реагираха, когато им каза, че заминаваш за Китай?
Аз идвам от семейство на инженери. Майка ми е завършила докторантура по Лазерна физика, баща ми Материалознание, двамата ми дядовци също са инженери... Така да се каже и аз трябваше да съм инженер, добър съм с математиката и физиката, обаче не е за мен. Първото беше избор, който направих заедно с родителите си, защото смятах, че когато завърша пак ще се занимавам с кино. Когато им казах, че ще прекъсна в Швейцария, за да започна да уча това, което искам, родителите ми изтрещяха, но седнаха с мен и започнаха и те да търсят. По-голямата ми сестра също ми помогна, крепеше ме през цялото време. Когато ме приеха в Китай, родителите ми бяха много щастливи и дори ми помогнаха с багажа, изпратиха ме веднага на летището... Странно, може би се зарадваха, че отивам на другия край на света и ще престана да ги тормозя... Не знам.



Ти наистина си на другия край на света. Сподели ми, че там е забранен facebook, очевидно има начин да го ползваш. С какви други, така да се каже странности се сблъскваш, как се справяш? Самите китайци също ли не спазват такъв род забрани?
И те не ги спазват. Има много начини да заобиколиш тези забрани.
Кухнята е много странна, уникално странна, но много вкусна. Няма да забравя, когато дойдох за първи път, седнах да ям в един ресторант, помолих за вода и те ми донесоха вряла вода. Тук не пият студена вода толкова често, колкото топла, вряща вода. Не бях ял и скорпиони или торен бръмбар... вече съм. Имат и нещо като BBQ, което е много често срещано, ние го наричаме Chuar. Предлага се в малки ресторантчета, сядаш на супер малки столчета, на изключително малка масичка и поръчваш каквото ти е на душа, в същото време е много евтино. Когато кацнеш в Китай, не е все едно си дошъл в друга държава, направо си е друга планета. Досега не се бях сблъсквал с толкова различен начин на мислене. Всичко, което обикновено минава през моята глава, няма никога да мине през тяхната. Комуникирането е малко трудно, но има ли желание, има и начин. В един момент работех като drama teacher, на интервюто ме попитаха, дали имам опит с деца. Казах - Не, но имам опит с театър. Грам не ги интересуваше, за тях беше важно, че съм чужденец. Гледат на нас с огромен интерес. Често ми се случва да искат да се снимат с мен... Между другото китайците са много добри баскетболисти, не очаквах. Имам доста истории, но ще ти разкажа лично, не са точно за блога.



А на къде отиват нещата при теб, сега какво предпочиташ - вряла или студена вода?
Вече и по двата начина мога да я пия, но сега в Пекин умираме от жега, така че си държа на студената.

Макар да не мога да спра с въпросите за Китай, ми е интересно да те попитам и за филмите. Какво снимаш в момента?
Подготвям се за заснемането на моя филм септември, също така съм editor на един документален филм, който снимаме в момента, участвам и в още един проект за Armani, той ще стартира този месец.

Армани?
Марката.

Разкажи.
Всяка година те избират една филмова академия и финансират заснемането на един късометражен филм с леко продуктово позициониране. Забавно, защото работим заедно с китайските ни колеги и всичко върви много яко.



А документалният филм на каква тема е?

Режисьорът, който го прави, мой добър приятел, изпитва огромна обич към борбата, обожава този спорт и се свързва с треньора си тук в Китай. Същият подготвя местния отбор за Олимпийските игри, голяма фигура в този спорт. Приятелят ми реши да направи филм, за да покаже защо смята този спорт за красив и пълен с креативност.

А водопадът от видеата ти от къде е?
Участвахме в едно 48 часово състезание в WenCheng, което беше организирано от CCTV, най-голямата телевизия в Китай. За 48 часа трябваше да направим късометражен филм, да го напишем, заснемем е edit-нем. Доста работа за 48 часа. Номинираха ни за "Best picture", спечелихме "Най-добра актриса". Беше супер забавно. Имаше един екип, който ни следваше с камери 24/7 за тези два дни, толкова срамни моменти хванаха... не ми се говори. А водопадът е най-високият в Китай.

На видеото изглеждаш доста впечатлен от гледката, какви други места си виждал?
Бях на палатка два дни на Великата китайска стена. Вторият семестър снимах извън Пекин, на едно огромно поле пълно вятърни мелници. Бях и в един изоставен супер лъскав комплекс. В един град на юг - Nanjing, той беше едно от най-красивите места, които съм виждал. Имаше уникално големи паркове. Там хората се снимаха с мен, все едно бях холивудска звезда. Смятам другата година да си хвана раницата и да пообиколя с влак, много е евтино, а и китайският ми вече го позволява. Има много неща, които трябва да се видят.

А твоят филм, той какъв ще е?
Той е sci-fi драма. Разказва се за едно момиче, което разбира, че се намира в един порочен кръг, от който няма изход, който се повтаря пак и пак, но тя не се предава. Намира се в свят, в който всичко върви назад, a тя е единствената, която може да върви напред. Другите вървят назад през миналото си, без да имат свободна воля.
За него дори съм си направил Crowdfunding, защото както всеки знае, никой не иска да инвестира във филм, който няма да има обратни доходи. Аз го правя, за да опитам нещо, което никой (поне така мисля) не се е опитвал да направи. И искам да го подам за филмовия фестивал в Берлин.

Университетът ти предоставя ли ви техника, студиа, как ви съпортва?
Предоставят техника да и студио. Висококачествени филмово камери, но студията не са кой знае какво. Когато ползваме студията тук, често се налага да ги пребоядисваме, обзавеждаме и т.н., но е интересно да си го създадеш специално за твоя филм. Помагат ни доста, макар че е трудно да им хванеш вниманието.

Къде ще отидеш, когато завършиш, би ли останал да живееш в Китай?
Бих, защото филмовата индустрия тук расте доста бързо. Много нови и интересни личности ще се завъртят около Китай, но България винаги ще ми е на сърце. Искам, ако някога имам дете, да си израсте в България и аз да съм там с него. Създал съм си на много места дом, но София винаги ще си е най-близо до сърцето ми.



Когато се връщаш в София хапваш ли в китайски ресторанти :))
Чат-пат, за да изненадам хората, че говоря китайски и повечето пъти ям безплатно.

Ахахаха... Колко струва да отидеш до Китай? Да поживееш 10, 15 дни, колко трае полетът?
Полетът е около 10, 15 часа с прекачването. За 10, 15 дни не ти трябват много пари. Цените са горе-долу, като в България, даже и по-евтино. С полета около 2, 3 хиляди лева, ако искаш да се размяташ наляво-надясно, да си разглеждаш.

Благодаря ти, беше ми много интересно, надявам се да ти е било приятно.
Винаги.