Къде ти хареса най-много? Защо?
Имам прекрасни спомени от много места.



А къде най-малко? Защо?

Може би Лондон. Защото беше февруари и защото се разболях.

Къде би живяла, ако можеше да избираш? Защо?

Има нещо много романтично в идеята да живееш в Ню Йорк, особено като си представиш един Ню Йорк на Уди Алън, Бродуей, или пък Студио 54... Градът обаче лесно може да те погълне и да изсмуче всичко от теб. Трудно е да пробиеш като артист, когато, вместо да твориш, работиш на две места, за да платиш наема. Все пак наистина няма второ място като Ню Йорк. Тук се случва толкова много, има невероятна арт сцена и енергията е неповторима. Виждам и преживявам неща, които преди съм гледала само на екран. Страхотно е. Мисля си, където и да живея, трябва да пътувам често. Бих живяла добре в Ню Йорк с разходки до Европа.





Коя част от моделството най-много обичаш?

Срещите с хора, възможността да пътуваш и възможността за изява.

А коя мразиш?

Чувството за несигурност и нестабилност, натиска да изглеждаш безупречно във всеки един момент и да покриваш чужди стандарти за красота.

Как изглежда дома ти в Ню Йорк? С кого го делиш?

Миналата година останах без дом точно преди да започна класовете по актьорско майсторство и се нанесох набързо при една приятелка. Апартаментчето е мъничко, за един човек. Иначе е симпатично обзаведено, има миниатюрна кухня/дневна и мъничка спалня. Кутийка е, но поне е пълна с положителна енергия, а излезеш ли от нея се озоваваш в една от най-приятните части на Манхатън. Наскоро обаче реших да се преместя и търся ново място с повече простор. Простор и малко самота.

С какви хора те срещна града, в който живееш?

Ню Йорк ме срещна с великолепни хора! Талантливи, умни, с интересни гледни точки и незатихваща творческа енергия. С приятели... създадох прекрасни приятелства.

Ти си rock'n'roll момиче, rock'n'roll ли са дните ти? Опиши ни един твой ден?

Не! Не са, напоследък. В Ню Йорк поне. Денят ми тук започва със закуска докато чета частта за театър, кино и изкуство в The New Yorker или уча реплики. Оттам той се развива спрямо това дали работя или имам кастинги (като модел), колко и къде. Обикновено си получавам графика за деня предишната вечер и е трудно да планирам напред. Когато времето го позволява тренирам по час-два или отивам на йога. Правя и едни упражнения по английски език за придобиване на американски акцент, почти всеки ден (или поне се старая). През ден два имам репетиции, а всяка вечер през седмицата съм по 4 часа в студиото на актьорско майсторство. Еха! Хич не е rock'n'roll...

Сега обаче съм в почивка преди новия семестър, летен сезон е и съм си дала малко пауза. Наспивам се, чета пиеси, статии, пиша, гледам филмчета, снимам, срещам се с приятели, разходки в парка, театър, кино, залези над реката, ей такива неща...

В тези дни как си облечена?

Не съм много облечена в тези дни. Много е горещо... Къси панталонки и някакво потниче. Иначе това лято нося удобни дрехи. Свободни панталони от мекичък плат и тениска или потник. Черни кецове. Дънков гащеризон с полъх от 90-те. Едно винтидж кожено яке от Париж. Малка черна (или бяла) рокля. Черни сандали.



Вече имаш и изяви, като актриса в Ню Йорк. Как се случи? Какво се случи? Какво предстои?

Кандидатствам през един много популярен сайт, www.backstage.com. Ако ти харесат профила там и решат, че си подходящ за ролята, те викат за среща или прослушване. През него се случиха филм ангажиментите. Единият късометражен филм май спечели някаква награда. Аз още не съм го гледала. Бях и вампир в един много траш филм за мотористи вампири или нещо такова. Снимахме в мото клуб в Бруклин пълен с татуирани пуерториканци, където на котлон разтапях восък, с който да си лепя вампирски зъби. Не ми е скучно.

А театралната постановка - La Ronde на Arthur Schnitzler, беше финалният проект на първата година в Stella Adler и беше отворен за публиката, а за мен - първа театрална изява въобще. Прекрасно беше. Сцената си е наркотик. А какво предстои... Като цяло се опитвам да се съсредоточавам върху настоящия момент. Иначе е страшно. Ако мисля за месеци напред... ами, нищо не е наред. Но точно в момента всичко е супер. Предстои ми, ако нещата вървят и си оправя документите, участие в един инди уеб сериал - Oh My Godness, където играя гръцка богиня на магията. Предстои и втора последна година в студиото. След това не знам още, зависи какво се случи дотогава и как се нареди всичко. Иска ми се да отскоча до Ел Ей, ако имам възможност.

Животът, който водиш е изключително различен от този на повечето хора, които останаха в България? Щеше ли да заминеш, ако не беше професията ти? 

О да, със сигурност щях да замина нанякъде да търся изконната истина за живота и Вселената... Винаги съм изпитвала нужда да пътувам. Не обичам рутината, не ми действа здравословно и смятам, че промяната е винаги хубаво нещо. Иначе става като в стихотворението на Пабло Неруда, “Бавно умира”...

Има ли филм, с който можеш да оприличиш живота си в момента?

Ах. Не знам. Много хубав въпрос. Може би “Begin Again” плюс “Frances Ha” и всичко с лек Jean-Luc Godard привкус.

Трудно ли е да си модел? Трудно ли е да живееш далече от близките си?

Да! Работата на модел често е свързана с нестабилност, редовно си отхвърлян на кастинги и понякога започваш да се чудиш какво не ти е наред... Голямо предизвикателство ми е и да оцелея в тази Инстаграм и “селфи” ера... Трудно е, да. Обаче повече от трудно ми е хубаво! Обичам много всичко, което правя.

Знаеш ли, преди няколко седмици си бях в България за малко, реших го в последния момент и не бях казала на никой. Приятелите ми в Ню Йорк дойдоха да ме видят преди да замина, а в София ме посрещнаха родителите ми и още куп любими хора. Толкова много любов и на двата континента. Много съм благодарна за хората в живота ми. Все пак винаги някъде има някой, който ми липсва много.

снимки : Sam Franco & Kenneth Shook