Красотата е ценено, но не и най-важното качество. Селекционният процес е дълъг и е базиран на начина ни на мислене, реакции в различни ситуации, самообладание, желанието да помогнеш и да се погрижиш за някой друг, дори и той да е абсолютно непознат и нелицеприятен тип, човек без обноски. Много рядко работя с един и същ екип, в момента сме около 23 000 стюарди и стюардеси от цял свят и се научаваме да работим един с друг невероятно бързо. С някои от тях съм преживявала неповторими неща къде ли не и същевременно е много вероятно повече никога да не ги срещна (дори случайно), което тук е напълно нормално. Всеки си взима своята доза емоции и продължава напред с хубав спомен.

От колко време си стюардеса? За този период в колко държави кацна?

За 2 години около 30 държави.

А всъщност имаш ли възможност да разглеждаш градовете, през които минаваш?

24 часа не са достатъчни в повечето случаи, но най-хубавото е, че винаги мога да се върна, където поискам, тъй като самолетните билети ми струват доста изгодно, а и Дубай има добро географско и транзитно разположение.



Имаш ли вече най-любим град?

Всяко едно място има свой собствен чар по различни причини, но никога не отказвам полет до Австралия. Чувствам се добре там, покрай природата, хората, океана, храната…

А някой, който те е ужасил?

За момента не съм била чак ужасена, но може би най-неприятно и несигурно съм се чувствала в Лагос, Нигерия. Съществуващата опасност от малария и видимо въоръжен ескорт от летището до хотела ни, правят нещата да изглеждат страховити.



Посети ли екзотични плажове, фестивали, направи ли нещо незабравимо, опита ли различна храна?

Да, да, да и да, Coachella - един страхотен, три дневен и изтощителен фестивал в Калифорния, Кауаи, Мауи, о-в Мавриции, Пукет, Бали, Шри Ланка. Летях наскоро с делта планер в Рио де Жанейро, което ми помогна буквално да разбера какво означава „да ти спре дъха” и започнах да се уча да карам сърф. А стане ли въпрос за храна, аз съм на първа линия. Често се случва да не знам какво хапвам особено на места, където не се говорят общо приетите чужди езици.



Как минава денят на стюардесата? Чувстваш ли се без дом?

Когато не се занимавам с курсовете, които карам онлайн по Медии и Комуникации, съм на плаж, на парти, на гости, на разходка, а най-често се опитвам да пътувам извън Дубай, когато имам почивни дни. Моят дом винаги ще бъде в кв. Лозенец, в София, където съм израснала и където все още живеят родителите ми. А пък всичко от което имам нужда е в куфара ми и винаги съм готова да тръгна на път, което е страхотно чувство.

Страх ли те е?

Мечка страх, мен не страх.



Случвало ли ти се е нещо във въздуха, за което не искаш да си спомняш?

За мой късмет, аз нямам такива истории за разказване, но непредвидената турболенция е нещо, което би могло да породи такива мисли.

Къде се виждаш след 5 години, с какво ще се занимаваш?

С кино и телевизия или пък ще си заживея на някой плаж и ще си имам малко заведение с кафе, вкусна закуска и мимози (коктейлите, не цветето) и ще си отглеждам децата, които все още нямам.



На какво те научи професията ти, промени ли те?

До момента само на търпение, толерантност, истински да се наслаждавам и да оценявам това, което имам. Най-близките ми хора се броят на пръсти и ме познават най-добре. Избягвам конфликтни, негативни, драматизиращи, повърхностни хора без съзнателно елементарно възпитание.

От колко националности са близките ти в момента?

4-5

Какво изпитваш, когато минаваш през летището в униформа заедно със свои колежки, като по филмите ли е :))

Учудващо за мен- да. Хората (особено в Азия и Индия) обичат дори да се снимат с нас, а пък по-срамежливите уж тайно ни щракат с апаратите си , което те кара да се чувстваш някак различно и добре.