Казвам се Алекс Линарес и докато вие сте на работа, пея, свиря и избягвам спорта.

Имаш предвид, че свириш и пееш през работно време или? От кога го правиш?
Да и извън него. Като цяло почти цял живот се занимавам с музика, поезия и т.н. Иначе в работно време, последните няколко години.

Каква музика правиш, част от кои проекти си и си бил? 
Започнах с латино музиката откакто съм в България. Случих на готини хора, с които направихме групи, като Мангодуенде и Тангого, скоро направих рок банда на име АЛЕКСАНДЪР, беше ми мечта от много време и моментът настъпи.



Казваш откакто съм в България, а и името ти подсказва, че не си съвсем от тук. Разкажи си историята:
Роден съм в нещо наречено СССР, майка ми е от Перу а баща ми от България, израснах в България, САЩ и Перу, преди 15 години се върнах в България да следвам. Линарес е фамилията на майка ми, реших да я използвам като артистично име защото извън испаноговорящия свят майчината фамилия не се използва и отпада, не исках това да се случва при мен.



За теб нямаше ли да е по-добре да правиш музиката си на някое от тези места, вместо тук? 
Аз бях дете, не решавах къде ще живеем и освен това нямах планове да се занимавам с изкуство изобщо.

Как започна да се занимаваш изкуство, какво, кой те запали? Вашите хора на изкуството ли са? 
Не мога да кажа, че някой ме е палил, освен моите "музикални герои". Откакто се помня съм си запален и по скоро бивам гасен от време навреме. Родителите ми са лекари, от малък се подготвях и аз да стана, с голямо желание всъщност, само че никога не можах напълно да се откъсна от артистичните си начинания, дори след като станах лекар.



Последната ти банда е доста нова, какво те накара да смениш стила, отказа ли се напълно от латино музиката?
Не, както стана ясно ми е трудно да се отказвам от неща, особено от тези, които съм градил години наред. Латиноамерканската музика си е част от мен. В новата банда искам да покажа авторски рок песни, които трупам през годините. Рок музиката беше един от първите ми музикални интереси, който остава до момента. 


Казваш, че си се запалил от кумирите си, кои са те, в кои моменти от живота си ги откри, кой е най-новият ти? Има ли някой, който категорично те накара да направиш АЛЕКСАНДЪР? 
Александър започна сега, по скоро защото беше удобен момент в моя живот това да се случи. Както казах идеята стои във въздуха години наред. Кумирите ми, хората които са ме вдъхновявали, са толкова разнообразни по стил, че изглежда несериозно. По скоро бих казал, че най-много ми е повлиял рокът от 80-те и 90-те, пост-пънк движението на испански и английски и от друга страна латиноамериканската тропикална и поп музика. Със сигурност, любимата ми банда за всички време са аржентинците Сода Стерео. В момента слушам много Мюс, но това не е показателно, през няколко месеца си избирам нещо, което слушам непрестанно и ако ги подредя последователно, съчетанието е напълно хаотично.

Това значи ли, че и ти си такъв човек, можеш ли да кажеш, че си от онези артистични хора, които са тотално завеяни или си имаш две лица? 

По скоро не мога да си избера режим. Ще ми се да бях наистина "завеян", това предполага да отпуснеш креативността си, но така нямаше да имам другата си професия, затова понякога съм малко подреден и скучен. Опитвам се да ги редувам.

Как минава денят на един не достатъчно завеян артист? 
Като "латинос" съм длъжен по договор да закъснея поне на една уговорка, ако станат няколко във верига получавам допълнителни точки. Опитвам се всеки ден да трупам още авторски материал за проектите си, защото лесно се потъва в тичане по уговорки, репетиции и представления. В момента изследвам и актьорското майсторство. 


Казваш, че много пъти си бил гасен. Кой, какво те гаси? Заради това гасене ли се захващаш с толкова много неща? Същата причина ли те отказа от това да си лекар, как го приеха родителите ти? 
Най-вече аз самия. Поради обърканост, умора или просто нерешителност, човек сам си е най-големият враг. Всеки се опитва всеки ден да носи малко по-различна маска, аз често сменям целия костюм, декора, поддържащите герои, театъра и улицата, на която се намира той. Не мога да кажа, че съм се отказал от лекарската професия, по скоро така се случват нещата, че музиката взима плавно превес. Родителите ми не възразяват, оният живот е доста по-тежък. Един път се замислих и проверих, оказа се, че всеки лекар, който е имал друг талант и е имал възможност да му се отдаде се е отказал рано или късно от медицината. Никой не иска да чете епикризите на Булгаков.



Разбираемо :)) Къде се виждаш след 5 години, с какво се занимаваш, как изглеждаш? 
След пет години по това време най-вероятно ще съм гладен и ще ми се спи, ще се радвам, ако съм издал още няколко песни, може и някоя друга епикриза.

Какъв се чувстваш по народност, къде е домът ти? А на какъв език правиш изкуството си? 
Хммм, това е малко сложно, като цяло още не мога да кажа, че съм овладял писането на български, макар че са регистрирани опити. Естествено композициите в латино стилове предпочитам да са на испански, а за рока, радва ме да пиша на английски и на испански. С новата банда текстовете са на английски, най-вече, защото искам най-после някой да разбира какво пея. Проговорил съм на руски, от там нататък всички езици са ми чужди, а самия руски не го говоря вече, толкова е на никъде положението

Историята ти звучи наистина интересна, живял си на много места, отказал си се от доходоносна професия, за да се занимаваш с изкуство, наполовина си от Перу, пишеш поезия... би трябвало всички мацки да знаят за теб... :)) Мислиш ли, че нещо ти липсва, за да си истински известен поне тук, пречи ли ти нещо?
Ами такава известност каквато би ме радвала, мисля че тук не е достъпна. За това и най готините музиканти, които познавам в България не са супер известни, с редки изключения. Иначе човек и без да има заложби може да се пренесе в жертва на риалити форматите и да направи удар, но това ми е много дарк сайд. Славата и парите са най-примитивната мярка за успех, има много други.

Не, не говоря за това. Говоря за хората, които теб те интересуват, мислиш ли, че си стигнал до всички? Или си от тези, които искат хората сами да ги открият, а това каква е личната им история не би трябвало да има значение?
Мисля, че още не съм направил достатъчно, за да стигна до всички. Но мисля и че това винаги е бил страничен ефект на изкуството, не може да е самоцел. И със сигурност не съм фен да се промотирам с личната си история. Това за мен е детайл, важното е песните да бъдат оценени, това с което излизам на сцена, другото е ако не можеш да заспиш и се чудиш този от Перу ли беше или от Камерун.



Ако бях на твое място щях да правя рок на испански, да крещя от сцената на руски и да си тръгвам от клуба 2 минути преди края на последното парче, за да може да съм тотална мистерия за всички. Къде можем да чуем и видим АЛЕКСАНДЪР, какви неща планираш в най-скоро време за бандата? 
Планирам да уточним кой ще свири и кой не, всичките ми приятели са страхотни и супер заети музиканти и в момента нещата са малко "мини посвири", което е весело. Опитвам се да поддържам мистерията, ама хората са нетърпеливи, всеки ти иска публицистичен текст, иначе подбираме материал за албум и след това ще видим накъде. Следващото ни шоу е в MAZE на 10.06.2016.

И един последен въпрос, защо хората от вашия край :)) издигат смъртта в култ, в литературата на испанските и латиноамериканските народи тя винаги присъства по един различен начин? Прокрадва ли се и в твоето изкуство? 
Не бих казал, че я издигат в култ, но със сигурност има много по-малко табута в нещата от живота, а смъртта е част от живота, намира се накрая.