Искра

Здравейте, читатели на Стари Градски! :) Това е първото интервю, направено от един от новите ни автори - Полет. Тя учи изкуства в Англия, но е влюбена в София. Изпрати ни едни от най-яките снимки и на първи, и на втори етап от "Стари Градски търси Нови Градски", но това, което най-много ни впечатли е колко органазирано момиче е!

Не само, че ни изпрати интервю с момиче от София, ами имаме и второ интервю с момче от Англия, защото не можела да избере! :)))

Скоро ще имате възможност да прочетет повече за самата Полет, която ще ви представим по класически "Стари Градски" стил.

Искра Пламенова, на 20 – от новите градски, живее в София от година. Води я тук любовта към театъра и жаждата за различен живот, а тя самата носи на града много смях, морски вълни, кошници с любов, доброта и позитивизъм.

Здравей, каква беше искрата, която пламна в теб и те накара да дойдеш в София? Хахаха, чакай да помисля. Първия път когато видях София по начина, по който я виждам в момента е в 10 клас, когато дойдох да гледам „Хъшове“ и тогава се влюбих и в театъра и в града. И тогава видях, че градът може да е много по-специално нещо от това, което съм свикнала да виждам в моя роден град (Добрич). Букет от театър, специфични усещания, срещи с интересни хора. Тук успявам от сутрин до вечер да си зареждам батерията с най-неочакваните моменти...

Имаш ли място, със специфично усещане в София, което те зарежда? Хубавото е, че зареждащите места са много... Аз обичам да се разхжодам по малките улички и те ме зареждат. Обичам да се губя, защото мога да се намеря в артериите на София.

Това е много красиво, и аз обичам да се губя там .... имаш ли дрехи, които обичаш да носиш, когато отиваш да се намираш и да се губиш?
Нямам нещо любимо, защото смятам, че София е готова да прегърне всеки стил. Но все пак, ако сега трябва излизам и да се губя, тази феерична рокля, с която съм ме кара да се чувствам в синхрон със София. В една тоналност - пролетна, цялата в цветя. Красиво е, защото е пролет обаче на черен фон, тоест успява да съчетае всички черти на София...

Еха, разбрахме каква би била София, ако е дреха, а каква би била за теб, ако е книга? Не мога да дам нищо конкретно, за мен по-скоро би било разказ... нещо от Георги Господинов.. Сега се сещам от „И всичко стана Луна“ – Старецът и Морето. Морето, въпреки, че го няма в София – аз винаги усещам морския бриз в косите си, а и красотата, която притежава София, за мен трябва да е синтезирана, а не разпилявана в цял роман – нещо с неочакван край...

А почти като съвсем нов градски, как усещаш София, как се адаптираш?
Истинта е, че откакто съм тук, компанията ми е все от Софиянци – кореняци – много сте мили и благосклонни. Опознавам София през вашите очи, вашите любими места – и бързо успях да се почувствам у дома си...

Каза, че театърът те привлякъл в София, кои постановки са те докоснали най-много?
Ооо, това е готино. Хъшове, както вече споменах и Нордост –Младежки тетър. Имат пресечна точка – много смислено се представя човещината във войната. Което е много любопитно, защото войната по принцип се свързва с унищожение и смърт и е някак си нелогично да се търси хуманноста там, обаче тези две представления го показват, поне аз така го усещам . Въпреки, че разказват за различни войни, и времевата разлика е огромна, фокусът е върху човека.

А ако София трябваше да представи човешкото в хората чрез музика, коя би била твоята песен, стил?
Ми може би компилация от джаз, и нещо класическо, които да слушаш, разхождайки се сам рано сутрин със слънцето.

Би ли останала в София?
Ако София имаше море, щеше да е най-идеалното място за живеене. Но, да, определено. Чувствам се добре тук. Живея на прекрасно място в центъра, което ми позволява да виждам сърцето на София всеки ден във всякакви настроения (дъжд, слънце, сняг). В същото време обичам и да пътувам и да събирам отвсякъде, освен магнитчета, и усещания. Но винаги искам да се връщам.

А къде се виждаш след 3-4 години?
Виждам се в София, щастлива и с хората, които обичам ... обаче не знам какво ще правя (като професия), но знам, че ще се опитвам да излъчвам от себе си всичките си усещания за света. Искам да успея да бъда достатъчно вдъхновяваща и да живея по такъв начин, че да бъда пример за това как трябва да се живее, а не да се съществува. Нещата се случват, когато сам си ги правиш.

Кои са нещата в живота, които те карат да живееш, а не да съществуваш?
Любовта, най-много красота намирам в магията, която се случва, когато си говориш с някого, когато се усещате взаимно и се разбирате, когато всичко минава отвъд думите.

Сподели последното нещо, с което зарадва любим човек?
Бяхме се скарали с една много много близка приятелка и аз й написах стихотворение, вместо извинявай. И тя беше много щастлива и ми прости и се сдобрихме.

А кое е последното нещо, с което те зарадваха теб?
Ами, дадох пари на акордеониста в подлеза на Софийски и той се усмихна и ми подари следващата песен!

И последно, кои места обичаш да споделяш в София?
Точно тези, които са споделени с мен и аз ги предавам на други хора. Едно любимо е зад двореца, мисля че беше Будапеща. Идеално местенце е за изпращане на залези. Обичам да гледам София от високо, да я виждам цялостна. Още търся места да я гледам..

Снимки: Бистра Николова

Sofia Kratchanova

Стари Градски - блог за градска мода, известни и неизвестни тренд сетъри, музика и интериор. В Стари Градски представяме интересните типажи от града с техния отличителен стил. Надникваме в домовете, дамските чанти и гардеробите на героите си. Пишем за музика. Не пропускаме класическите блогърски постове. Даваме възможност на читателите си да научат за нови и любопитни артикули на пазара. Целта ни е да информираме и вдъхновяваме.