Лина

Втори нов автор - днес публикуваме интервюто, което Веселина Ермова направи за нас от града под тепетата Пловдив.  Веси обича морето, ...

Втори нов автор - днес публикуваме интервюто, което Веселина Ермова направи за нас от града под тепетата Пловдив. 

Веси обича морето, има рошава коса и детско сърце. А снимките, които ни изпрати много ни впечатлиха.

Тя си разговаря с една интересна девойка със странна фамилия - Лина Кривошиева.



Лина, не знам как досега не съм те питала, ама откъде идва фамилията ти? Няма да те питам имаш ли нещо общо с известни личности с тази фамилия. Но, ако имаш - кажи си, де!
В училище много често се налагаше да се справям с този въпрос за това каква е тази ми ти фамилия. Подлагах физическия аспект под сериозен въпрос и се оглеждах през годините в огледалото преди да изляза, дали аджеба не ми е крива шията – без успех. Поне се успокоих като разбрах, че има и други криви шии из българската длъж и шир. Оказахме се голяма фамилия – даже една от така наречените ми лели по втора линия – Ирен Кривошиева – я гледах в някои Хотел Централ(и), дали си приличаме по шия. Оказа се, че повече си приличаме по усмивката

Всъщност и самото ти име е интересно. Защо са решили да си точно Лина?
Лина съм откакто се помня. Кръстена съм на рано споминалата се майка на дядо ми. И ей така, линосвам си от 27 години и не мога да повярвам каква щях да бъда, ако бях Анастасия. Правя се на горда асеновградчанка, израснала съм в Пловдив, а сега виждам как добре името ми пасва на града, в който живея – Берлин(а).



С какво се занимаваш?
Дебна историите на ежедневието и ги улавям, къде с два-три-килограмов фотоапарат, къде просто с издъхващия ми телефон. Уча фотожурналистика и документална фотография – препоръчаха ми да намеря собствения си стил и след 2 години в университета, си позволих едногодишна пауза, в която търся бъдещето на тази професия. Много ме влече и видеото, интерактивната презентация, кратките документални филми, в които виждаш хората и чуваш историите им и дори да е само звук или интервю, важното е да има история...

Харесвам стила ти. Как избираш дрехите си? От къде пазаруваш?
От няколко години насам много обичам да ходя по втори употреби. Особено се вдъхнових след като гледах един филм за Айрис Апфел (Iris Apfel), която на 94 все още е обсебена от това, да търси интересни дрехи и съчетания. Развихме подобни желания и с близки приятели от Берлин и без да искаме започнахме един лов за шашави облекла. Те естествено ме задминават с всичка сила, защото аз все пак понякога държа на удобното и широко облекло, тъй като ми дава свобода, когато снимам. Особено в Пловдив, където едвам се справям с жегата... Имам някои фаворити в гардероба си, които в това жежко време изключвам автоматично – любими кадифени ризи или необикновени дрехи с огромни златни пайети, в които се отразяват слънчевите лъчи (това, разбира се, е за специални случаи съчетано с ярко зелени панталони и бели перли на очите)



С какво си облечена в момента?
От няколко години сама си правя обеците, но започна да ме влече и към други аксесоари и сега нося няколко от тях – елементарни са, но ми харесва, че сама съм ги изработила. Даже започнах да правя и за приятели. На лявата ръка имам пръстен от кожа. Нося и един гердан от коноп, както и обици, които скалъпих преди години, но се оказаха доста трайни. Много обичам да нося различни обици едновременно и най-вече само на едното ухо. Влече ме асиметрията. Половината дрехи на гърба ми в момента са от втора употреба – един син панталон и едно дълго леко златисто, но доста винтидж ефирно кимоно. В Берлин развих интерес към стилния кич (смее се). Взех си маратонки, уж само за парти, но всъщност ги нося постоянно – променят цвета си от зелено в лилаво и блестят на слънце. Кич, кич, ама стилен. Много обичам да нося и шапки, особено ако има какво да сложа на тях – в момента съм с един мой любим аксесоар с много пера, който ми е подарък от берлинското семейство – най-интересното е, че го намерихме на улицата. Базикат ме, че съм паун, глътнал фазан. Но просто много ме влечат перата! А очилата даже не са от Берлин, а са от Пловдив – истинско бижу. Взех си ги от пешеходния мост, за неадекватно малка сума – убийствени са. Не бих ги заменила

Как започва денят ти?
Ставам, прозявам се пред огледалото, пия една голяма чаша вода, търся кафеварката в кухнята, чакам да чуя звука от варящото се кафе, сядам да прегледам комуникационните канали и ако закъснявам, обикновено изхвърчам, забравяйки я очила, я грим, я да се среша, но никога камерата.



Виж сега, знам, че обичаш да се криеш от хората и да не им казваш, че си фотограф. Защо така? Признай си!
(Смее се) Понякога избягвам да го споменавам, да. Държа също така да се дефиренцирам от понятието “фотограф”, но не успявам да го следвам толкова стриктно. Предпочитам да загатна, че се занимавам с фотожурналистика и това създава дебат. Тогава мога да дам повече перспектива на това, какво ме вълнува. Фотографията вече е не просто дигитална, а е интерактивна. Гледам на нея като инструмент, с който мога да разкажа история

Коя е най-любимата ти история?
Въпреки че бих споделила нещо от Хулио Кортасар или дори Вирджиния Улф, всъщност се сещам за един цитат на приятел от офиса на 2470.media, с който понякога работим заедно – Михаел. Той наскоро ми разказа най-кратката история на света, писана от Хемингуей (което всъщност се оказва градски мит). Тя гласи:
For sale: baby shoes, never worn



Пловдив – Берлин и обратно е май напоследък при теб. Какво усещане ти носят тези две места?
Едно време не вярвах, че може да се съчетаят, после повярвах и така постоянно ги сменям – да кажем, че ми носят (не)сигурност, одухотворение, силно чувство на привързаност, вдъхновение, любов, стрес, тъга, семейство... Изобщо изпълних тези два града със себе си и те ме изпълниха с тях. Берлин, вече 8-ма година, за мен е цяла философия – едно време ме беше страх да го напусна, защото е изключително свободен, вдъхновяващ и съвременен. В последствие разбрах, че не аз живея в Берлин, а Берлин живее в мен и за това мога да го взема с мен навсякъде. Пловдив пък напуснах бързо и сигурно. Не забравих уюта и топлината на Пловдив

Какво те кара да се усмихваш?
Хубавата снимка, която още не съм направила, Кристоф, слънцето, die bucht, мил жест от непознат, деница, криволичещият път през планината, малката елена, опашката пред Berghain, брат ми, когато хората са доволни от моята работа, котките, Берлин...

Честит 1-и юни, между другото! Коя беше любимата ти игра като дете?
Гама!



Къде искаш да си утре?
Тук

Можеш ли да летиш, Лина? 
Като онези малки птици съм, които се учат и ту успяват леко, ту се приземяват, после пак пробват, уморяват се, лягат, стават, пробват, летят малко, връщат се, и така

Има ли въпрос, който искаш да ти задам?
Има ли отговор, който искаш да знаеш?

Стари Градски - блог за градска мода, известни и неизвестни тренд сетъри, музика и интериор. В Стари Градски представяме интересните типажи от града с техния отличителен стил. Надникваме в домовете, дамските чанти и гардеробите на героите си. Пишем за музика. Не пропускаме класическите блогърски постове. Даваме възможност на читателите си да научат за нови и любопитни артикули на пазара. Целта ни е да информираме и вдъхновяваме.

0 comments